Няколко празника имаше днес в основно училище "Шандор Петьофи" в Хасково. Школото отбелязва 45-години от създаването си, изпрати първолаците си, а по стечения на обстоятелствата днес пристигна и сертификат за училището от Европейския Бизнес-изследователски център. Тук бе и една от най-хубавите инициативи в региона за днешния първи юни-каузата „Книга вместо цвете“. Идеята на Обществения съвет към школото беше приета с много ентусиазъм и от родители, и от деца. Повече от 100 книжки бяха донесени за попълването на училищната библиотека. Много от томчетата са с любими приказки, има книги на български класици, не липсваше и чуждоезична литература. Всички те ще се използват в учебния процес.
От днес пък на входната вратата на училището стои стикер с 5 звезди, които са награда за качество в образователната система по критериите: работа, коректност, потенциал, репутация. Проучването за сертификацията е извършено от Европейския Бизнес-изследователски център във всички български училища, обясни с директорът на „Ш. Петьофи“ Антоанета Петрова.
Най-голямата еуфория днес обаче цареше на етажите на първолаците, които получиха първото си свидетелство в училище и на четвъртокласниците, които след днешния последен звънец се разделят с първата си учителка. Една от най-емоционалните срещи на раздяла беше тази в 4 “А“ клас. За децата, класната им, и родителите в тази паралелка думата за отношенията и близостта, постигната през отминалите четири години, е една - отбор.
Много прегръдки получи днес класната Златка Вълчинова, която е старши учител в начален етап.
Тя е в училище от 1979 година. Целият си педагогически хъс е подарила на няколко поколения възпитаници на „Ш. Петьофи“.
Днес се радва, че нейни ученици са доценти, някои са й наследници в учителската професия, други успешно реализирани зад граница.
Златка Вълчанова е от онези хора, за които казват, че са с призвание в професията си.
Избира учителската професия още като дете, въпреки че баща й държал да учи за лекар или стоматолог. „Днес съм щастлив човек, защото на практика съм сбъднала детската си мечта. Още като дете пишех в съчиненията си, че искам да стана учителка. Направих този избор и не съжалявам. Ако се върна назад, пак ще избера училището. Това е избор, който трябва да си усетил и да си го направил със сърцето си“, прави равносметка учителката с дълги години стаж.
„Днешните деца са различни и ние – учителите, трябва да сме в крак с времето, трябва да сме близо до тях, но и все пак с една крачка напред, защото ние сме им пример. Занапред си пожелавам здраве, още не съм се разделила с училището, но и този миг ще дойде. А дотогава не кроя никакви планова, освен мечти - такива, които има всеки учител - децата му да растат здрави, силни успешни и борбени. Удовлетворена съм днес и спокойна за моя клас, който завършва - дадох им крила - малки, но да могат сами да летят. Пожелавам им щастлив полет!“
Най-важното, което и днес завеща на учениците си, е да се изправят пред трудностите смело, да не се огъват пред тях, защото само така се става борец. А победата рано или късно идва при тези, които са се научили да се борят!
„Видях смелостта ви през тези четири години да се борите, затова ще ви нарека днес победители. Успехът не е лесен, понякога става след 1000 опита, но каквато и трудност да имате-не се отказвайте, мечтайте!“, с тези думи изпрати поредния си 4 клас. А преди да им раздаде дипломите за завършен начален етап на образование, госпожа Вълчанова предупреди учениците си, че в тях липсват най-важните оценки - за приятелство, за уважение, за толерантност.
След днешният празничен ден за учителката утрешният също ще е празник, защото е поканена на другарската среща на випуск, завършил училището, на който е тя е преподавала.
Красимира Славова
