Павлина Вълчева и Николай Манолов са изключително успели хасковлии. Имат изяви в сферата на спортните танци в държави от четири континента и затова няма как да бъдат представени накратко.

Професионални танцьори са и са една от най-успешните двойки на България. Те са хореографи и треньори в хасковския клуб по спортни танци „Гранд“.

Двамата танцуват заедно от 1996 г. Кариерата им е минала през състезателното танцуване, шампиони са на България за професионалисти по латиноамерикански танци, четвъртфиналисти са на Световното първенство за професионалисти, полуфиналисти на Световното първенство по шоуденс за професионалисти. Редица други успехи са част от професионалния им път.

Участвали са в популярното риалити шоу „Dencing With The Stars” в различни държави – България, Турция, Ливан, в началото като професионални танцьори, а по-късно и като хореографи. Павлина заедно с Георги Милчев - Годжи се класираха на трето място във второто издание на формата в България. Николай пък спечели риалити шоуто в Турция заедно с „Мис свят“ Азра Акън.

През 2015 и 2017 г. са хореографи в „Dancing With The Stars – Middle East", който се провежда в Бейрут, Ливан, но се разпространява в арабския свят. Това е глобален проект, в който участват звезди от 7 държави, чиито хереографии правят именно Павлина и Николай.

Те са съдии с професионален международен лиценз, издаден от Световния танцов съвет. Съдийстваха и в танцовия формат ”Танцувай с мен” в ”Шоуто на Слави”.

Единствената българска танцова двойка, участник в най-популярното шоу за спортни танци в света Burn The Floor, като част от трупата на световното им турне в Австралия и САЩ с новото им шоу "Floor Play" през 2006 г. и с участие в америкаското турне "Let's dance feat. Burn The Floor" през 2009 г.

Преди дни в Хасково се проведе кръг от Купа България, което беше организирано от спортен клуб „Гранд“, който те ръководят. Форум от подобен ранг не се е провеждал в областния град от около 20 г. Като част от състезанието беше включен и турнирът „Гранд Купа Хасково“, което се провежда за трета година под патронажа на кмета на Хасково.

Има ли перспектива за развитие на спортните танци в Хасково, какъв е интересът на младите към подобни събития в областния град и каква е подкрепата на местната власт, разказаха Павлина и Николай в интервю за Haskovo.net.

Как започнахте спортната си кариера?

Николай: Записах се на спортни танци на 11 г. Стана случайно, покрай братовчедка ми Деси, която ме покани да й бъда партньор, а не защото ми е било някаква мечта. След година тя спря да танцува, а на мен явно ми е харесало, защото си продължавам и до ден днешен.

Павлина: Смятам, че е много важно това състезание, което правим, защото аз за първи път видях танците в зала „Дружба“. Тогава в Хасково се провеждаше шампионата на България, беше няколко дни. Моят баща ни водеше там да гледаме, беше ни много интересно. Той беше треньор по щанги в залата. Виждах едни красиви какички, с невероятни рокли и прически. Тогава бях на 9 г. и много ми хареса, особено имаше една дама с голяма синя рокля, с руса коса, но така и не й научих името.

Как се сформирахте като двойка?

Павлина: Вече бяхме големи. Имаше един формейшън (8 двойки танцуват заедно) в читалище „Заря“, в който има един момент, в който двойките си сменят партньорите за около 10 секунди. В момента, в който трябваше да се разменяме, аз се паднах да танцувам с Николай.

Николай: Тогава имахме други партньори, но по време на формейшъна ни се зароди идеята, че може да танцуваме заедно.

Павлина: Тогава аз останах без партньор и много нахално му казах: „Слушай, ти ще танцуваш ли с мене?“. Той тогава си имаше партньорка, аз обаче бях много нахална и напориста.

Николай: Тя беше по-опитна и беше в по-висок състезателен клас и за мене един вид беше привлекателно, когато някоя танцьорка, по-добра от тебе, иска да танцувате заедно. И няма как да не се съгласиш. Оставих си тогавашната партньорка и започнахме да танцуваме заедно.

Не мисля, че тогава сме били много осъзнати. Спомням си, че много сме танцували, цяло лято. Така се случи, че бяхме сред малкото, които, след като завършат училище, продължават да се занимават със спортни танци. Може би затова сме стигнали дотук, защото през годините в стария клуб, в който бяхме, и сега в нашия клуб, има много деца, които са имали възможност, но се отказват прекалено рано и те всъщност не стигат до момента, в който това  може да се доразвие като професия, да пътуват по света и да печелят добре. Мисля, че това основно е нашият ключ към успеха и голямото желание за танцуване, и това постоянство, без значение дали имаш успех или голям неуспех – понякога си първи, понякога си последен. Обаче продължаваш, и така...

А младите защо се отказват?

Павлина: Защото те не виждат смисъла в това да продължат. Не виждат, че може това да им бъде професия. А сега светът е отворен и могат да бъдат навсякъде.

Николай: Това е много странно, защото те имат в първо лице пример с нас и контакт с нас. Ние сме ходили в 4 континента, както се казва - обиколили сме света. И действително, ако си добър в това, което правиш, няма значение откъде си – дали си от Хасково, от Лондон или от Бусманци, хората ще те харесват и ще искат да работят с тебе, могат да се свържат с тебе от всички точки на света.

Може би тука средата е такава - на децата рано-рано им се подрязват крилете и дори някой да мечтае за нещо голямо, бързо ги приземяват.

Павлина: Те са програмирани по този начин - сега трябва да завърша, после ще запиша висше образование и ще се оженя, и така.

Кой е факторът?

Николай: Комплексно е. Основно е семейната среда, но и социалната среда - приятели, съученици.

Павлина: В България е по-различно отколкото в другите държави, защото там те мечтаят смело. Сега някой ще каже: "Ама те имат пари." Обаче не е така, не става дума само за пари. Става въпрос за това дали наистина го искаш това.

Николай: Семействата на повечето световни шампиони не са били богати. Ще дам за пример и Григор Димитров, той не произхожда от някое заможно семейство. Но момчето е намерило начин и благодарение на това, че се е трудило, достига до най-високото ниво. Важното е човек да се труди и когато иска нещо, наистина да го преследва.

Да поговорим за изминалото състезание. Преди дни в Хасково се проведе кръг от Купа България, която е от висок ранг. Трудна ли беше организацията на такъв голям форум, за който сами казахте, че не е имало през последните 20 г?

Николай: Последната седмица ни беше по-натоварена, защото ние преди това бяхме 3 седмици в Ливан, където имаме ангажименти покрай предаването и имаме ученици, които тренираме. Дистанционно успяхме да свършим някои неща по интернет. Като се върнахме имахме само 10 дни за довършителните неща, беше малко по-напрегнато.

Павлина: В общи линии се справихме, като се има предвид, че ние нямаме екип, само двамата правим всичко. Последните дни много ни помогнаха от общината.

Николай: Това е безспорно, защото вече трета година го правим съвместно с общината.

За трета годината организирахте "Гранд Купа Хасково", която беше част от Купа България.

Павлина: Трябва да отбележим, че екипът, който работи в зала "Дружба" е много добър.

Николай: Много лесно се работи с управителя на залата Георги Димитров и целия персонал. Останалите хора, техническите лица - озвучители, водещи, секретар се занимават всяка седмица с това, обслужвайки турнирите. Наемайки ги, те поемат голяма част от работата ни. Не е трудно, важното е да работиш с точните хора.

Хасково как беше избран за домакин на Купа България?

Павлина: Чрез жребий. Това си беше късмет.

Николай: Ние сме подавали заявки за домакинство и предните години, но досега не сме имали шанса. Получи се много добре. Чухме изключително добри отзиви от всички, които дойдоха на състезанието - от двойките, от родителите. След състезанието някои от двойките и сега ни пишат и ни поздравяват с организацията на състезанието, че е било страхотно. Мисля, че ключът е, че ние също сме състезатели и така се получава, когато турнирът е правен от състезатели за състезатели. Тоест ние много добре знаем как трябва да се случат нещата така, че да осигурим максимално добри условия - първо да се чувстват добре като атмосфера и второ, да има феърплей.

Стремим се да каним най-добрите съдии на състезанията, които организираме. Ние сме цял ден с тях в залата по време на състезанието и не допускаме например някакви договорки. Постарахме се да направим състезанието приятно за състезателите, да се чувстват добре, да им бъдат създадени добри условия и всичко да е честно от гледна точка на резултата. Иначе кой каквото изтанцува, такова класиране ще постигне, което смятам, че е много важно.

При представянето на турнира казахте, че община Хасково съдейства за провеждането му. Може ли да се разчита на подкрепата на местната власт в Хасково за раздвижване на спортно-културния живот тук?

Павлина: Състезанието изцяло е финансирано от община Хасково.

Николай: Както вече казах, вече трета година подред те изцяло покриват бюджета, който задаваме за мероприятието. Тази година, тъй като имахме паричен награден фонд за най-високата възрастова група за Купа България, за който не бяхме заложили разходи предварително, тъй като не знаехме при подаване на заявките през октомври, че ще сме домакини на това състезание, се наложи да имаме спонсори. Те осигуриха само паричния награден фонд, но всичко останало се поема от общината, която оказва изключителна подкрепа и се отзовават на всичко. Специално Светла Табакова и Златка Караджова са хората, с които комуникираме от община Хасково. Още при първото издание, когато им предложихме тази инициатива и идеята да възродим спортните танци, защото това беше традиция в Хасково да се провежда най-голямото състезание, те веднага откликнаха. Дори тази година лично кметът Добри Беливанов дойде да открие Купата. Той заяви намерение  да се върне самият държавен шампионат в Хасково, както се е провеждал преди много години, което е доста амбициозно, но не невъзможно. Имаше колеги, очаровани от организацията на състезанието, които също ни подхвърлиха тази идея - да кандидатстваме за Държавния шампионат.

Финансирането как ще стане?

Николай: Една част от финансирането на Държавния шампионат се поема от Българската федерация по спортни танци, тя го възлага.

Това е хубава инициатива още повече, че идва от местната власт, което е заявка за някаква помощ. Дали обаче общината ще успее да задели толкова средства?

Николай: Мисля, че не е невъзможно. Основният разход в Държавния шампионат, така както се правеше в изминалите 20 г., това е съдийският панел. Защото традицията, която започна веднага, след като се премести шампионата оттук, в Албена го правиха първо, после в София, е да се канят само международни съдии, за да се осигури максимално безпристрастие.

Павлина: Засега това не е проект, а само мечта.

Николай: Това е идея, която е прекaлено рано да обсъждаме, тъй като е твърде амбициозна.

Въпросът е дали общината ще може да изпълни това намерение?

Павлина: Засега нямаме никакви проблеми от страна на общината, но не може да кажем какво ще стане.

Николай: Давали са ни пример с международния фестивал, организиран от Милена Налбантова, за който финансирането е доста по-голямо и не е проблем за общината. На този етап гледаме това, което организираме тук всяка година да го правим възможно най-добре, за да може да се привлекат повече танцьори и да се увеличава интересът към турнира.

Как се справяте в клуб „Гранд“ с годишната субсидия от общината?

Николай: Годишната субсидия мисля, че не само за нас, а и за всички останали спортни клубове, няма как да бъде кой знае колко голяма, защото тя се базира на постиженията, а ние нито в нашия град, нито в нашия спорт имаме световни шампиони, европейски или медалисти. Колкото и да е субсидията със сигурност не може да покрие кой знае какви разходи, но всичко се върти около постиженията.

Павлина: Трябва да има постижения и тогава хората да искат някакви пари на базата на това, че са постигнали нещо, а не просто да искат пари и да не е ясно къде отиват. Много клубове имат претенции относно това, но трябва да се види какво са направили.

Българинът кога ще порасне и ще започне да разсъждава по този начин, защото всеки има претенции?

Николай: Първо претенциите да са към себе си, тогава към останалите. Защото всеки иска да вземе голяма сума пари, но какво можеш да правиш? Това е като при много от младите хора, които казват: Аз няма да отида да работя за 600 или 700 лева. Добре, ама да видим първо ти какво можеш да правиш и след това да искаме големите заплати. Същото е и със спорта. Изключително много пари се наливат в спортове, не говоря само за местно ниво, които реално нямат кой знае какви постижения.

Павлина: Например за футбола се дават луди пари, а футболистите в България нямат кой знае какви големи постижения. Аз не смятам, че спортистите се правят с пари, защото за тренировките на едно дете не са му необходими чак толкова много средства. Просто труда, който трябва да положи, не трябва да бъде обвързан с парите. Аз вярвам, че ако има някое много изключително талантливо дете, което е способно да направи някакъв голям пробив, то ще бъде подкрепено. Не съм срещала такъв случай, като изключим Григор, който впрочем не беше подкрепен от тогавашната власт.

Николай: Не може просто да се дават пари на клубовете, без да знаят какво правят с тях и без да имат постижения, защото това е разточителство на средства, които могат да се насочат в друга посока, където има по-голям смисъл.

Как се представиха вашите танцьори на изминалото състезание? Каква е равносметката?

Павлина: Равносметката е, че колкото са тренирали, толкова са получили.

Николай: Нашите състезатели се представиха според това кой колко се е готвил, ние сме доволни от представянето на всички. Винаги залагаме на качеството, не гледаме да участваме с голям брой състезатели.

Павлина: В общи линии, ако не сме сигурни, че ще се класират, не ги пускаме да участват, защото в повечето случаи те се разочароват, а това, не е добре, защото се демотивират.

Защо се разпадна топ двойката ви – Мирослава Дойчева и предишния й партньор Любослав Стоев?

Павлина: Той реши, че не иска да танцува повече. Както говорихме, младите не вярват, че може това да бъде бъдещето им. Преценил си е, че не вижда смисъл да продължава, което е странно решение за нас, защото точно тогава те можеха „да берат плодовете на това, което са правили“.

Николай: Те бяха двойка, която беше много успешна за България и бяха една от най-титулуваните. Тук обаче идва въпросът и за средата – когато децата нямат подкрепа от родителите си или приятелите им говорят други неща, е много лесно да се подведат. И действително се стига до етапа, в който си казваш, че не искаш повече да инвестираш в това, защото не виждаш смисъл. Ние положихме големи усилия това да не се случи, беше отлагано на няколко пъти в годините.

Мирослава реши, че щом е така, ще си търси друг партньор, тъй като й се разминаваха амбициите с Любослав. Тя вече танцува с новия й партньор Братан Братанов от Стара Загора, с който направиха дебют на Купа България в Хасково и спечелиха бронзов медал в групата на състезатели нас 19 г. За нас тяхното участие е успех, тъй като те се сформираха преди около месец

Какъв е интересът на малките към спортните танци?

Павлина: За разлика от другите държави, при нас във всички градове се наблюдава отлив от танците. Нормално е децата да искат да бъдат гимнастички и тенисисти, това е примера, който виждат по телевизията, затова спортните танци не се намират в някакъв подем. Доста по-малко деца се занимават със спортни танци и броят на двойките в България е много по-малък, отколкото е бил преди години, най-вече защото го няма личния пример – децата да ги виждат и да искат да бъдат като тях.

Вие сте професионални танцьори, имате изяви в чужбина – в риалити формати, какво ви задържа в Хасково?

Павлина: Едно риалити шоу продължава 5-6 месеца и после свършва.

Николай: Всяко едно риалити има начало и край и е хубаво да не разчиташ само на това. Но първо в Хасково ни задържат семействата ни. Ние винаги ще се връщаме, когато можем. Света сега е устроен така, че за да ти се случва нещо, не трябва да си еди къде си. Ние и повечето хора сме граждани на света и може да пътуваме, където искаме и когато искаме. Но тук е нашият дом, а и заради школата, която поддържаме.

И двамата сте млади, но какво все още не сте постигнали в професионалния живот?

Павлина: Много неща не сме постигнали, но и може би сега разбираме, че не трябва да се стремим да постигаме всичко. В общи линии не правим планове и винаги просто правим това, което ни се дава.

Виждате ли световни шампиони сред хасковските танцьори?

Павлина: Виждах, но единият, който съм го виждала някога като световен шампион, реши, че не иска да танцува. Те бяха втори в света, което е съвсем близо.

Николай: За нас е важно, че формулата, по която работим, е успешна. Въпросът е хората, с които работиш, да го искат толкова силно, колкото и ти. В този ред на мисли, ако се появят деца, които искат да го правят така, както сме го правили, може би след време ще има.

Интервю на Анета Кутелова