Изследователи от Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) са забелязали неочаквано и постоянно увеличение на химикалите, разрушаващи озона, наречени хлорофлуоровъглероди (CFC).

Монреалският протокол, финализиран през 1987 г., е революционно международно споразумение за постепенно премахване на производството на хлорофлуоровъглероди, нещо като сегашното Парижко споразумение.

CFC-11, един от забранените химикали, е вторият най-озоноразрушаващ газ, който се използва често в хладилни агенти, аерозолни спрейове и стиропор.

Съгласно Монреалския протокол светът приема да започне постепенно премахване на CFC-11, като спре производството му до 2010 г.

Протоколът постига огромен успех, като се регистрира бавно свиване на огромната дупка, която се образува над Антарктида през септември.

Днес, от техния пик през 1993 г., концентрациите на CFC-11 са намалели с 15%.

Но през последните няколко години изглежда, че някой е започнал да нарушава споразумението.

Новото проучване установи, че от 2014 до 2016 г. емисиите на CFC-11 са се увеличили с 25% над средното, измерено от 2002 г. до 2012 г., забавяйки спада на химикала с 50% спрямо 2012 г.

"Това е най-изненадващото и неочаквано наблюдение, което съм направил през 27-те ми години", заяви водещият автор Стивън Монцка, изследовател в NOAA.

"Емисиите днес са почти същите, както преди 20 години."

Първоначално изследователите предположили, че внезапното увеличение на CFC-11 може да се дължи на разрушаването на стари сгради, съдържащи CFC-11 хладилни агенти. Но данните просто не съвпадат.

"В крайна сметка стигнахме до заключението, че най-вероятно някой произвежда CFC-11, който се отделя в атмосферата", казва Монцка.

"Не знаем защо биха го произвеждали и дали се прави с някаква конкретна цел или по непредпазливост като страничен продукт на някакъв друг химически процес".

Целта на проучването не била откриването на виновник, а да определи откъде идват емисиите, което е важен екологичен въпрос. Ако проблемът бъде решен сега, вредата ще бъде незначителна, казва Монцка. Но ако проблемът останеж нерешен, той може да застраши възстановяването на озоновия слой и да влоши климатичните промени.

"Ние сигнализираме световната общност, за да кажем: Това се случва и това ни отдалечава от навременното възстановяване на озоновия слой ", каза Монцка.

Изследвайки по-нататък, изследователите установили, че концентрацията на CFC-11 е необичайно висока в Северното полукълбо. Това е объркващо, тъй като други газове, подобни на CFC-11, не следват същия модел.

Информацията доведе изследователите до хипотезата, че емисиите идват от Северното полукълбо.

Освен това, оказва се, не само CFC-11 се увеличава. Когато изследователите проверяват измерванията от Мауна Лоа на Хавай, те установяват, че и други промишлени емисии също се увеличават.

И така, откъде произхождат точно тези повишени емисии?

Монцка заяви пред Би Би Си, че данните сочат "сравнително окончателно" към Източна Азия, някъде около Китай, Монголия и Корея.

"Ние правим измерванията много далеч от тези региони и мисля, че по-точно ще бъде, когато хората ... в този регион ... внимателно да видят своите измервания и да публикуват резултатите си", пояаснява той.

Изследователите са изчислили, че допълнителни 6,500 до 13,000 тона, отделяни всяка година в Източна Азия, биха обяснили тенденцията.

При най-високите емисии през 80-те години на миналия век светът произвеждал 350 000 тона CFC-11 всяка година, преди да падне до 54 000 тона годишно в началото на века.

Ако проучването се потвърди, това би било явно нарушение на Монреалския протокол.

"Това е разочароващо, не съм очаквала това да се случи", казва Михаела Хеглин от университета в Рийдинг, която не е участвала в проучването.

Страните в Монреалския протокол съобщават за почти нулеви емисии на CFC-11 от 2006 г. насам.

Изследването е публикувано в Nature.