Днес се отбелязва християнският празник Възнесение Господне, който е познат с народното название Спасовден. 

В народния календар денят се свързва до голяма степен с култа към мъртвите, обяснява етнологът д-р Ивелина Ефтимова, преподавател в ШУ „Епископ Константин Преславски“.

Поверието гласи, че в четвъртъка преди Великден душите на мъртвите слизат на Земята и след 40 дни - на Спасовден, се връщат, посочва тя. Затова и след този празник е една от трите най-големи Задушници - Черешовата.

Като един от големите пролетно-летни празници - заедно с Гергьовден и Еньовден, Спасовден е свързан и с плодородието. Ако на този ден вали - годината ще е благодатна, разказва д-р Ефтимова. Тя отбелязва, че ако се случи денят да е сух, то тогава има обичай, при който млади моми и момци обикалят нивите и пеят песни за измолване на дъжд.

По-късно в селата са правени големи хора. На тях младите моми са обличали невестнески носии на млади булки и така - според поверието, са щели да се задомят до другия Спасовден, обяснява традициите експертът. 

Друга част от празника е т.нар. „ходене на росен“. Росен е билка, която цъфти срещу Спасовден и е твърде лековита - помага на болни и недъгави да оздравеят. За целта те трябва да пренощуват в гората, да се отъркалят в росата на сутринта и така да поемат лечебната сила на росена, казва д-р Ефтимова.

Често този ритуал е използван и от бездетни жени, за да заченат. В една патриархална култура, каквато е българската, ако едно семейство няма потомство, се счита за голямо нещастие и се прави всичко това да бъде преодоляно, допълва тя.

След Гергьовден обаче в гората има доста пастири със стада. Често след „ходене на росен“ - дали от лековитата роса или от случайна среща в гората рано сутрин, не е изключено булките да заченат и оттам идва изразът „Те ти, булка, Спасовден“, обяснява д-р Ефтимова.