Едно, две, три… дванадесет… Клаксони, балони, смях и светли млади хора!
15.05.2018 г. - последен учебен ден за випуск 2018 г., изпълнен с радост, но и с доза тъга. Всяка година на този ден СУ „Отец Паисий“ се сбогува с част от себе си, с частица младост, заразяващо очарование и живот, отлитащи в различни посоки.
Днес училищното пространство събра всички ученици от гимназиален образователен етап, за да отбележат последния учебен ден на дванадесетокласниците и да го превърнат в светъл празник.
Приветствиeто, което отправи към зрелостниците Директорът на СУ „Отец Паисий“ – г-н Златко Атансов - се превърна в топъл разговор. А кратката празнична програма от стихове и музикални изпълнения, послания - табла от по-малките ученици към абитуриентите, обръщения на класните ръководители: г-жа Валентина Славеева, г-жа Мария Профирова и г-жа Галина Балабанова, събра в едно днешните настроения. А те - емоциите - носеха на крилете си носталгията по училището и очакванията за бъдещето.
Да, времето не спира, то отмерва бавно и неуморно своя ход, отброява секунди, минути, часове, седмици, месеци, години… Времето е като шепа пясък между пръстите ни, пръски от изтичаща вода, знание, отпечатващо всеки един миг върху картата на сърцата ни.
Скъпи зрелостници, училищните Ви години изтекоха, но светът е пред Вас!
Пътят, който Ви очаква, е истинско приключение!
Учете! Пътувайте! Творете! Обичайте! Създавайте щастие за Вас и хората около Вас!
На добър час и успешен полет!
„Светът ме има. Сякаш съм съвкупност
от птици, от светулки и мечти.
От лоша дума – просто ще се счупя.
Добрата дума – ще ме съживи...
Ще чакам на ръба на тишината,
в ръка – с фенер, в душата – със надежда,
че този свят ще бъде мой приятел,
приел с охота крехката ми нежност,
че не е враг, и нито е предател,
и вярва в мен, тъй както му повярвах,
че с обич ще запази всичко свято,
което от сърцето си раздадох...
Мечтата ми докрай ще съхрани:
Любов за всички. Никога – омраза.
… Рисунки и мечти.
Светът ме има. Нека да ме пази...”
Това съобщиха от ръководството на училището.
