Денят на храбростта и състоянието на българската армия са сред водещите теми на вестниците в понеделник.

"1800 военнослужещи и много техника дефилираха на площад "Княз Александър I" в София по време на тържествения парад за Деня на храбростта и празника на Българската армия - 6 май. През юли се навършват 140 години от създаването на БА. Публиката видя 4 хеликоптера, 10 самолета, 52 бойни машини. По традиция над площада първо прелетя вертолетът Ми-17 с националното знаме. Под аплодисментите на гости и граждани и под звуците на Гвардейския представителен духов оркестър преминаха знаменен взвод на Националната гвардейска част със знамената-светини и представителните блокове с бойните знамена на Военната академия "Г. С. Раковски", Националната гвардейска част, Националния военен университет "Васил Левски", Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, 68-ма бригада "Специални сили" и Мобилната комуникационно-информационна система, подчинена на Съвместното командване на силите. За първи път във военния парад на 6 май участва и представителен блок на Армията на Република Македония. След представителните блокове на парада преминаха в различни формации самолети и вертолети..." - в. "Стандарт".

"Общо 15 пъти Георги Първанов и Росен Плевнелиев са участвали в церемонните по отбелязването на празника. Началото на честванията за 6-и май винаги започва пред катедралния храм "Св. Александър Невски", разказа NOVA. "Помня от първи до последния парад, който съм приемал. Разбира се, в началото повече доминира мисълта да не стъпиш накриво, да не изпълниш нещо в разрез с военния устав", разказа Първанов. За него най-паметен остава последният му 6-майски парад през 2012-а: "Този, на който се разделях условно с българската армия. И досега витае в спомените ми онзи миг, в който вдигнах ръка и казах, че за мен е било чест, което не е по устав. Сигурно и аз се просълзих, но беше много вълнуващо да видя, че и част от генералите, офицерите и от войниците бяха развънувани". И двамата президенти казват, че парадите са гордост за българската нация и държавност." - в. "24 часа".

"Днес вече сме излезли от икономическата криза и макар финансовите министерства в страните членки на НАТО да имат различни приоритети сега е моментът всички да обърнат внимание на изискванията, поставяни от заплахите, пред които сме изправени. Трябва да наваксате изгубеното време." Това заяви в интервю за "Дневник" Роуз Готемюлър, зам-генерален секретар на НАТО, която бе в София през последните дни за срещи на най-високо ниво с българското държавно ръководство и да присъства на неформалния съвет на министрите на отбраната на ЕС. Тя е била вече в България като помощник държавен секретар на САЩ, но това е първата ѝ визита като най-високопоставеният американец в политическото ръководство на алианса. По повод времето, изминало от януари 2017г. - първото посещение на президента Румен Радев в централата на НАТО - без двустранни контакти с алианса на най-високо ниво, Готемюлър припомни, че през миналото лято той участва на срещата на върха в новата централа на алианса. Все пак бихме предпочели да има по-чести двустранни контакти с България на ниво държавен глава и министри на отбраната и външните работи, добави тя. В разговора попитахме Готемюлър за изискването за увеличаване на разходите за отбрана и доколко това е свързано с настояването на новата администрация във Вашингтон. "Не, въпросът за увеличаване на разходите за отбрана предшества идването на президента Доналд Тръмп в Белия дом", отвърна тя. "Преломната година бе 2014, когато руснаците завзеха Крим и дестабилизираха Източна Украйна. Хората забравиха, че в това бе и годината, в която "Ислямска държава" превзе Мосул в Ирак. Наблюдавахме засилване на насилието и нестабилността и осъзнахме, че трябва да се заемем с още една битка. Фокусът не е само върху колективната отбрана, но и върху способността да разпространяваме стабилност и да се борим с тероризма. Всичко това подейства като аларма, като сигнал за пробуждане и на срещата на върха в Уелс бяха поети ангажименти страните членки да се движат към разходи за отбрана в размер на 2% от БВП и 20% от тях да се влагат в нов капацитет и възможности." Готемюлър потвърди, че този въпрос е обсъждан от нея в София. "Изразих благодарност, че българското правителство представи план да постигне този праг към 2024г. Защото наистина от Вашингтон непрекъснато чуваме настоявания страните да имат такива планове за увеличаване на инвестициите в отбрана."..." - в. "Дневник".

Балканското сътрудничество остава сред темите с продължение на новинарските издания.

"Министър-председателят Бойко Борисов поздрави гръцкия премиер Алексис Ципрас за големия християнски празник Гергьовден, който се отбелязва с особена почит в двете страни. В телефонен разговор той му благодари за гостоприемството и вниманието, с което беше посрещнат при посещението си в Света гора. Алексис Ципрас каза, че високо цени личния ангажимент на Борисов и на българското правителство за ремонта на Зографския манастир. Той посочи, че това е жест, получил признанието на хилядите поклонници, посещаващи свещеното място. Борисов и Ципрас обсъдиха и предстоящата Среща на върха в София. Гръцкият премиер подчерта, че както за българското, така и за гръцкото правителство стабилността, мирът и развитието на Балканите са основен приоритет. Той приветства поставянето от България в дневния ред на Европейския съюз на темата за бъдещето на страните от Западните Балкани и стабилността на континента. Ципрас подчерта също усилията на Борисов и на Българското председателство за фокусиране на вниманието на институциите за реализиране на проектите за свързаност в региона. Той посочи, че този приоритет на председателството работи за бъдещето на Европа. По време на разговора Ципрас потвърди участието си в Срещата на върха на 17 май. Очакванията на двамата премиери са тя да даде нова енергия за развитие на региона." - в. "Труд".

"За духа, а не за буквата на Договора за добросъседство - за това трябва да се борят политиците в България и Македония според президента Румен Радев. Той направи този коментар преди да замине за Ново село в западната ни съседка, където почете загиналите ни войници в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. "Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Република Македония отвори нова страница в нашата история и само от нас зависи какво ще запишем в нея. Пожелавам храброст на политиците и от двете страни на границата, да се борят за духа, а не за буквата на този договор", заяви Радев пред журналисти. Румен Радев беше категоричен, че пример за този нов дух в отношенията между двете ни държави е участието днес на военна рота на македонската армия в парада по случай Деня на храбростта и празника на Българската армия. "Аз съм убеден, че общата ни хилядолетна история ще надделее над идеологическото противопоставяне, което беше злонамерено програмирано в нашите отношения през последните десетилетия. Дължим тези усилия на нашите предци", посочи президентът Радев, цитиран от своя прессекретариат. "В продължение на десетилетия бяхме свидетели как паметници и гробове на български офицери и войници извън пределите на днешна България, ставаха жертви на политически домогвания и бяха разрушавани, взривявани, изравнявани със земята и поругавани. Днес времената са други", заяви след това в Ново село той. Румен Радев подчерта, че България високо цени заявената готовност от страна на Македония за възстановяване и опазване на войнишките паметници, като нашата страна е готова да предостави материална и експертна подкрепа." - в. "Стандарт".

Вестниците цитират и председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който прогнозира, че българите, които са в чужбина, ще се върнат в родината си.

"Цветанов очаква българите от чужбина да се върнат "Аз съм убеден, че българите ще се върнат от чужбина", заяви на празника на община Баните и на минералната вода председателят на Парламентарната група на ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов. "България има висок икономически растеж, а когато сме единни ще можем да постигаме повече и ще може да осигуряваме повече възможности за професионална реализация на всеки наш сънародник", каза Цветанов, цитиран от пресцентъра на ГЕРБ. Той благодари на местните жители за тяхната търпимост, защото празникът на Баните за първи път не се провежда на площада, а пред санаториума. Причината за това е, че консорциумът, на който е възложено обновяването на центъра, не се справи в определените по договор срокове. "Заставайки пред вас, имаме големи неудобства, че днешният празник го правим тук. Миналата година общината с две постановления на Министерския съвет получи 1 млн. лева, за да може Баните да привлича както инвеститори, така и гостите й да се чувстват прекрасно, идвайки тук", каза Цветанов. Той призова местната администрация, Общинския съвет, кмета и областния управител да бъдат взискателни към фирмите, които изпълняват възложените проекти. Цветанов съобщи, че предстои скоро да бъде подписан договор между община Баните и ДФ "Земеделие" за проект на стойност 5 млн. лв. за водопреносната мрежа." - в. "Сега".

"Вие сте невероятни, трудолюбиви хора и ангажиментът, който поемем пред вас, е че ще продължим да помагаме. Днешното ми присъствие тук е да засвидетелствам уважението си към вас, защото сте достойни, имате потенциал, имате качествените хора, които са чест не само за община Баните, а и за България", допълни Цветан Цветанов. По думите му доказателство за това са успехите на д-р Станимир Сираков, който бе обявен за почетен жител на Баните заради постигнатите от него огромни успехи в сферата на здравеопазването и който е носител на медицински "Оскар"... Той пожела единение, за да се постигнат успехите, които са така очаквани от всички. "Само ако сме обединени, може да преодоляваме абсолютно всичко. Нека всички политици общественици и всички жители да вървим ръка за ръка, за да постигнем просперитет. Вие винаги трябва да искате повече, а ние да се стремим да даваме повече, защото го заслужавате", заяви още Цветанов..." - в. "24 часа".

Условията за живот на хората и за развитие на бизнеса също са сред актуалните теми.

"Около 10% от потребителските жалби се отнасят за продажбата на хранителни стоки, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов пред Дарик. Най-често става дума за разминаване между обявената и маркираната на касата цена. "Хората основателно реагират, когато на щендера се посочва една цена, а на касовия апарат се отчита по-висока. Редки се случаите, в които е обратното. Това показва, че търговецът недобросъвестно се опитва да реализира печалба", коментира Маргаритов. Той обясни, че такива случаи икономическите оператори опитват да оправдаят с пропуск при отразяване корекциите на цените във фискалната памет на касовите апарати при провеждането на кампании и промоции, но това не може да бъде извинение. Друга група оплаквания са свързани с продажбата на хранителни стоки с изтекъл срок на годност, което е нарушение. "Допустимо е с изтичащ срок на годност продукти да бъдат дарявани от търговците, като върху тези сделки не се начислява ДДС", уточни Маргаритов. Той припомни, че това е възможно в резултат от инициатива на омбудсмана Мая Манолова. "Става въпрос за случаите, в които храната е в срок на годност, но търговецът прецени, че има количества, които не могат да бъдат продадени в оставащия период, и би могъл да дари една част от тях, за да намерят правилно своята реализация", добави председателят на КЗП. Нехранителни стоки с изтичащ срок на годност биха могли да бъдат продавани, стига да не представляват опасност за здравето на потребителите. Задължително е обаче те да бъдат поставени на специално обособени в търговските обекти отделни места и причината за това да е ясна. Маргаритов разясни още, че при продажбата на нехранителни стоки заблуждаващи практики с цените има най-често при промоционални кампании. Той даде пример с оферта за намаление на телевизори, при която клиентите са били заблуждавани, че отстъпката важи за всички размери телевизори от даден модел, докато на практика е прилагана само за най-малкия. "Потребители подадоха сигнал, разочаровани от обстоятелството, че това никъде не е посочено, а всъщност се анонсира доста сериозно намаление от порядъка на 20-30%", каза Маргаритов. Председателят на КЗП посочи и друг случай, при който онлайн търговец е обещал по-дълъг гаранционен период на стоката. Не е обяснил, обаче, че за да се възползва от него, клиентът трябва да регистрира покупката в определен сайт. "Важното е тези случаи на нелоялни практики да бъдат улавяни възможно най-рано при провеждането на подобни кампании, за да се сведе до минимум рискът да бъдат засегнати неограничен брой потребители", подчерта Маргаритов." - в. "Сега".

"Звучи като виц: България изнася повече стоки и услуги за Германия, отколкото внася от нея. В цялата история на двустранните търговски отношения това се случва за трети път - след 1942 и 2013 г. Но има и лоша новина, разказва "Дойче веле" в статията "Германски инвеститори: "България е в застой". Първо добрата новина: условията за правене на бизнес в България не са се влошили през 2017 година. Но в същото време няма и никакво подобрение, гласи лошата новина. Този извод правят участниците в традиционната анкета сред германските инвеститори. На фона на достигнатия през миналата година рекорд в търговския обмен за 7,5 млрд. евро, нагласите на германските фирми за преки инвестиции в българската икономика не са никак оптимистични. През 2017-а те са били около 130 милиона евро, което ги задържа на нивото на санитарния минимум. За сравнение: през 2008-а година преките германски инвестиции в българската икономика са били 6 пъти повече. Но и това е някакъв успех на фона на постигнатия през 2011-а и 2014-а отрицателен баланс, казва шефът на Германо-българската индустриално-търговска камара д-р Митко Василев. "Независимо от застоя, през миналата година германските капиталовложения са създали нови 55 хил. работни места в българската икономика", допълва той. Растящият дефицит на работна ръка и особено на подготвени специалисти, корупцията, слабата правна система и непрозрачността на обществените поръчки са основните причини за апатията на германския бизнес по отношение на България, сочат изводите от ежегодното допитване до германските предприемачи в 15 страни от Централна и Югоизточна Европа. Малко повече от половината участници в анкетата оценяват средата за правене на бизнес в България като задоволителна, а 44% вярват, че тя ще се подобри. Най-сериозната пречка е липсата на кадри - близо 2/3 от германските инвеститори оценяват проблема като много остър в България. Той се усложнява още повече от лошото качество на българското висше образование: по този показател България е последна от всичките 15 страни в анкетата. Близо три четвърти от анкетираните не са доволни от напредъка в борбата с корупцията и общата престъпност в България. По този показател България стои по-зле дори и от страни като Албания и Македония. Същото се отнася и за показателя прозрачност на обществените поръчки. По отношение на правната сигурност и върховенството на закона България е оценена на 10-о място в региона. Доволни от българската администрация са едва 17% от германските инвеститори. За сравнение: близо 2/3 от германските фирми в Естония са много доволни или доволни от работата на държавния апарат. Ниското ниво на заплатите и десетпроцентовата данъчна тежест се оценяват от германските фирми като най-атрактивните предпоставки за нови инвестиции в България. Единствено Албания предлага още по-ниски разходи за жив труд сред 15-те страни от ежегодното допитване. Несъмнено българското еврочленство е сред най-силните конкурентни фактори за привличането на нови капиталовложения - това се признава от 83% от германските инвеститори в страната. Близо половината (48 %) от тях се изказват в полза на въвеждането на еврото, а 36% са против..." - в. "Дневник".