Ако имате усещането, че обикаляме в кръг, сте прави, но космическият модел, към който се придържаме, вероятно е малко по-голям, от това, което сте си представили.
Учените потвърдиха дългогодишна хипотеза, според която земната орбита е изкривена от гравитационното привличане на Юпитер и Венера в епичен цикъл, повтарящ се на всеки 405 000 години.
“Сега учените биха могли да свържат промените в климата, околната среда, динозаврите, бозайниците и вкаменелостите по света с този 405 000 – годишен цикъл по изключително прецизен начин”, казва геофизикът Данис Кент от Университета Рутгърс.
В продължение на десетилетия учените изследваха феномена– пример за така наречения цикъл на Миланкович, който прави нашата на практика кръгла орбита около слънцето, елиптична с около 5%, преди отново да се върне към първоначалната си траектория.
Досега, обаче, доказателствата за това в какви периоди от историята на Земята и Слънчевата система се е проявявал феноменът, бяха спорни.
Благодарение на древни скали, разкрити дълбоко изпод Национален парк “Вкаменена гора”, картината ни се изяснява.
През 2013 Кент и екипът му започнали да извличат скални ядра от дълбочина 457 метра на територията на парка, анализирайки ги за изотопи, които биха подсказали възрастта им и биха осигурили доказателства за промени в поляритета на земното магнитно поле.
Когато ги сравнили с проби от седименти от басейна Нюарк – бивше праистрическо езеро, простиращо се върху голяма част от територията на Ню Джърси, те открили, че 405 000-годишният цикъл е най-регулярният астрономически модел, свързан с годишната орбита на Земята около Слънцето, датиращ от преди 215 милиона години - триаския период.
“Съществуват и други, по-кратки орбитални цикли, но когато погледнете в миналото, е много трудно да определите с кой точно си имате работа в даден момент, защото те се променят с времето. Красотата на този цикъл е, че се откроява. Той не се променя.”, казва Кент.
След като бе потвърдено, че този постоянен 405 000-годишен цикъл датира от времето преди динозаврите, откритията добиват значимост за редица изследователски сфери – потенциално засягайки начинът, по който интерпретираме вкаменелостите и проследяваме еволюцията на различните форми на живот, за да разберем повече за планетарните движения.
Откритията може би ще ни позволят да разберем повече за това как Юпитер и Венера, колкото и отдалечени да са от нас, влияят на климата на Земята и как неизбежно водят до затопляния и охлаждания през обширни пероди от време.
Разбира се, не бива да се позоваваме на това изследване и да твърдим, че настоящите промени в климата се дължат на нещо друго, освен човешката активност, защото както посочват авторите, е невъзможно да усетим ефекта от цикъла на Миланкович през краткия си човешки живот.
Източник: sciencealert.com
