В продължение на милиарди години Земята се е въртяла в същата посока като Слънцето - но какво ще стане, ако тази посока се обърнe?

Пустини ще покрият Северна Америка и пясъчни дюни ще заменят тропическите гори на Амазонка в Южна Америка, ще се разпрострат зелени площи от Централна Африка до Близкия изток. Това показва компютърна симулация, представена по-рано този месец на ежегодното общо събрание на Европейския съюз за науки за Земята (European Geosciences Union General Assembly) 2018 в Австрия, съобщава Live Science.

В симулацията не само пустините изчезват от някои континенти и се появяват в други, но и смразяващи зими поразяват Западна Европа.

Цианобактериите, група от бактерии, които произвеждат кислород чрез фотосинтеза, процъфтяват там, където никога преди това не ги е имало. 

А циркулацията на атмосферния въздух в Атлантическия океан, наречена Атлантическа меридианна преобръщаща циркулация (Atlantic meridional overturning circulation - AMOC), важен океански поток, регулиращ климата в Атлантическия океан, отслабва и се появява отново в Северен Тихи океан, съобщиха учените по време на конференцията.

По време на едногодишната обиколка на Земята около Слънцето, нашата планета извърши пълно завъртане около оста на всеки 24 часа със скорост около 1670 км/ч, измерена на екватора. Посоката на въртене е проградна или от запад на изток, която се вижда обратна на часовниковата стрелка, когато се гледа над Северния полюс и е обща за всички планети в нашата Слънчева система, с изключение на Венера и Уран.

Тъй като Земята се върти, въртящият момент създава напрежения на натиск и опън, което оформя океанските течения, които заедно с атмосферните потоци съставят различните климатични модели по света. Тези модели носят изобилни валежи във влажните джунгли или отклоняват влагата далеч от пустините, например.

Ретроградно

За да проучат как климатичната система на Земята се влияе от нейното въртене, учените моделират дигитална версия на същата наша Земя, сомо че въртяща се в обратна посока - по посока на часовниковата стрелка, гледайки отгоре на Северния полюс - посока, известна като ретроградна, разказва Флориан Цимен (Florian Ziemen), съавтор на симулацията и изследовател в Института Макс Планк за метеорология, Германия.

"[Обръщането на въртенето на Земята] запазва всички основни характеристики на топологията като размери, форми и позиции на континенти и океани, като същевременно създава съвсем различен набор от условия за взаимодействията между циркулацията и топографията", обяснява Цимен.

Тази нова ротация определя различните начини на взаимодействие на океанските течения и ветрове с континентите, генерирайки изцяло нови климатични условия по света, съобщават изследователите в преглед на проекта.

Силата на Кориолис

За да симулират какво ще се случи, ако Земята се върти назад (ретроградно, вместо проградно), те използват съставен в Института Макс Планк модел на Земята, за да обърнат въртенето на Земята и съответно посоката на ефекта на Кориолис, невидимата сила, която тласка обратно обектите, които се движат заедно с въртящата се повърхност на планетата ("Силата на Кориолис").

С помощта на този модел изследователите наблюдават промените, които се появяват в климатичната система на Земята в продължение на няколко хиляди години заради съществуващата връзка между въртенето и движението на атмосферата и океаните на планетата, пишат учените в описанието на изследването си, което в момента подготвят за публикуване.

Преки последици от ретроградното въртене

Очакваното следствие от обратното въртене е обръщането на зоновите ветрови модели, което води до източни тесни въздушни потоци и западни пасати. Всъщност посоките на тези постоянни ветрове, които се появяват вследствие на Кориолисовата сила, са обратни:

Поради обърнатите ветрове в една ретроградна Земя, континентите в субтропичните и средните географски ширини стават по-студени по западната и по-топли в източната си част, най-ясно се вижда над Евразия с огромното зимно застудяване над Северозападна Европа.

Подобно на ветровете, океанските течения обръщат посоките си, а западните гранични течения като Гълфстрийм преминават към източните  страни на океанските басейни. В субтропиите това води до общо затопляне на източните части на океаните и охлаждане на западните части. Индийския океан поема ролята на тропическия Източен Тихи океан със силно издигане на студените дълбоки слоеве вода и силно охлаждане на повърхността.