Еволюцията променя хората, за да отговарят по-добре на околната среда и необикновения начин на живот. Народът гмуркачи и морски номади Баджо Лау има различно ДНК, установяват учени.
Тези хора от югоизточна Азия се гмуркат без каквото и да е оборудване до 79 метра и могат да изкарат над 3 минути под водата. Те не правят такива рекорди ежедневно, но прекарват 60% от времето си в будно състояние под водата. Бащата хвърля своето бебе в океана малко след раждането му, а няколко години по-късно децата изграят под водата, гмуркайки се до 12 метра дълбочина.
Ново изследване, публикувано в Cell, показва, че физически и генетични адаптации, помагат за тези невероятни гмуркания, а не уменията на конкретния индивид или навиците, които е усвоил.
Баджо Лау се гмуркат от хилядолетия. Традиционно водят номадски живот в плаващи къщи, използвайки богатите ресурси на кораловите рифове и мангрови гори в региона. През 20 век част от тях се заселват на брега, но продължават да живеят по същия начин и оцеляват с традиционните си методи на риболов. Единственото налично оборудване за гмуркане са чифт дървени очила и ръчни тежести, затова успехът зависи от способността им да се гмуркат на дълбоко и да задържат дъха си дълго време.
Международен екип от изследователи установил, че те имат значително по-големи далаци от хората в съседно селце, които предимно отглеждат храната си и не са риболовци.
И това било така дори за членовете на общността Баджо, които не се гмуркат, което предполага, че това е наследена особеност, а не персонална промяна, придизвикана от гмуркането.
Размерът на далака е важен, защото е резервоар за червени кръвни клетки. По време на гмуркане слезката се свива и изтласква допълнителни червени кръвни клетки в циркулиращата кръв, като увеличава притока на кислород. Това се открива и при гмуркащи се бозайници като тюлените.
ДНК анализът разкрива друга промяна, която се оказа една от най-честите генни вариации в популацията гмуркачи. Това е в ген участва в контрола на нивата на хормона Т4, произвеждан от щитовидната жлеза. Този хормон причинява повишаване на метаболизма (количеството енергия, което тялото може да използва в даден период от време), което помага срещу ниските нива на кислород, но също така е свързано с по-голям размер на далака (при мишките).
Други гени, които са различни при Баджо повече от очакваното, са свързани с начина, по който тялото реагира на гмуркането. Един такъв ген предизвиква изтласкване на кръвта от крайниците и несъществените части на тялото, така че мозъкът, сърцето и белите дробове да продължат да получават кислород.
Друг възпрепятства натрупването в кръвта на въглероден диоксид. Това навежда на мисълта, че естественият подбор е спомогнал за оформянето на Баджо, така че да могат да се гмуркат по-дълбоко и по-дълго.
Това не е единственият случай на народ, който е различни гени заради специфичните условия, в които живее. Такива са шерпите в Тибет, който произвеждат повече червени кръвни клетки, за да компенсират намаления кислород във въздуха на големи височини.
Други проучвания показват, че инуитите в Гренландия са се адаптирали към големите количества мазнини в храната им и могат да се справят с тази диета без повишен риск от сърдечни заболявания.
