Зелените пространства предлагат на градските жители възможност да избягат от бетонната джунгла и да възстановят силите си – важно е обаче тези пространства да са добре проектирани…
Изследователи от държавния университет в Северна Каролина са установили, че плътността на растителността може да повлияе на усещането за безопасност на хората – в зависимост от това къде се намира зеленото пространство. Виртуалната реалност пък им е помогнала да тестват възприятията на хората, пише GreenTech.bg.
Виртуалната реалност не само предлага бягство и забавление сред фантастични образи. Учените се заели да изследват различни видове градски зелени площи чрез VR. Изследователите заснели 360-градусови изображения с висока разделителна способност на градски парк и на централен площад в местен град – Ралей – и са манипулирали наличната растителност, за да създадат множество среди. В крайна сметка, учените открили, че виртуалните посетители на централния площад искат зеленината да ги заобикаля.
„В градската среда да си заобиколен от растителност действа възстановително. Зеленината може да служи като щит от градската среда и да създаде убежище, където хората могат да седнат и да се отпуснат за известно време“, казва докторантът на университета – ландшафтен архитект Паям Табризиан. „Хората предпочитат градската среда, която е много зелена, и да са обгърнати от зеленина изобщо не ги безпокои“.
В парка обаче важи обратното. „В кварталния парк хората предпочитат точно обратното по отношение на гъстотата и подреждането на растителността“, казва Табризиан. „Изглежда, че хората имат достатъчно зеленина наоколо и биха искат да знаят какво се случва около тях. Когато ги обграждате с растителност, това не им харесва. Чувстват се застрашени“.
Виртуалната реалност може да помогне на ландшафтните дизайнери да тестват нови проекти или да проучат как биха могли да подобрят градските зелени пространства. „Като ландшафтни дизайнери инстинктът ни е да искаме да правим промени, но понякога най-доброто решение може да е да оставиш нещата такива, каквито са“, каза Табризиан.
„Тази технология ни позволява да проектираме и проведем истински експеримент, в който контролираме променливите, без да засаждаме или да преместваме нито едно дърво“, допълва той.
