Един от претендентите за „Пегас“ в тазгодишното издание на Националния конкурс за литературни дебюти „Южна пролет“ е Петър Влайков. Роден е в Пловдив, но се брои сред представителите в 46-то издание на конкурса от Хасково, тъй като от години живее в южния град, защото е част от трупата на местния театър. Автор е на брилянтни стихове, които обаче все още не са видели бял свят. В „Южна пролет“ се заявява в драматургичния си текст „Да се преструваш е прекрасно“/работно заглавие/. И е рядък щастливец, чийто текст, макар да е още с работно заглавие, и преди да е представен пред широка публика, вече е харесан и се поставя на сцена. Върху пиесата като режисьор работи Елин Рахнев. Премиерата на спектакъла, който ще се играе със заглавието “Честита съпруга”, е на 10 май.
-В тазгодишното издание на конкурса за дебютанти, който е единствен по рода си у нас, има двама представители от Хасково. Единият е кореняк, а за другия, макар да си роден в Пловдив, се броиш ти. Чувстваш ли се по този начин?
-Да, абсолютно се чувствам така, понеже вече седем години живея в Хасково и по някакъв начин съм част от културния живот на града. Припознал съм Хасково, като мой много любим град, харесвам и хората тук.
-Дебютираш с драматургичен текст като автор в „Южна пролет“, но в същото време пиесата ти вече се поставя и на сцена.
-Аз съм изключително щастлив, че има хора, които застанаха зад мен и харесаха текста, който съм написал, а сега му дават шанса да се появи на сцена. Защото само като една драматургична творба тази пиеса би останала мъртва, ако не види сцена и ако актьорите, и режисьорът не получат възможността да интерпретират. А това се случва по начин, по който дори не съм очаквал.
-Какво би ти донесла една награда от „Южна пролет“, колко ще тежи за теб една статуетка на пегас?
-Твърде ми е рано да мисля още от първия ден на конкурса за награди, но чисто прагматично една такава награда е заявяване на името на автора. А и в случая тя би била добра реклама за пиесата.
Конкурсът е действително много престижен, освен това аз, като млад вече автор, имам нужда да получа стимул и кураж да продължа да се занимавам с тези свои опити.
Искрено бих се радвал пиесата да има различни срещи с различни хора, и да бъде видяна от различни гледни точки.
Красимира Славова
