Как роботите могат да влязат в учебните стаи и да помогнат и на деца със специални образователни потребности  - отговорът дадоха днес от Института по роботика към БАН. Част от разработките на учените там бяха представени в рамките на кампанията „БАН представя своите институти".

Госпожата по английски е робот - тази фраза звучи футуристично за нашите географски ширини, но във Финландия например тя навлиза в ежедневието на хората. Защото там вече е реализиран пилотен проект, по който роботи стават учители по език, разказват ни учените от Института по роботика към БАН. В Института също работят по сходен проект – „Метем“, чиято цел е да впрегнат уменията на машините в помощ на децата с различни затруднения, разказа от един от участниците в него – Ивелин Стоянов.

"Улавяме мигането при децата, тъй като децата със специални образователни потребности (СОП) мигат под влияние на различни фактори и избягват прекия очен контакт. Идеята е ние да вземем тяхната мозъчна активност, да преценим чрез нашия протокол кога те са мигнали и да възпроизведем това нещо на робота. Поставяме им шлема и роботът копира действията, като педагогът наблюдава и робота, и детето. Произхождаме и от факта, че децата имат много голяма склонност да копират действията на робота. Тоест, когато педагогът си сложи шлема, а той е с нормално развитие, така да го наречем, детето започва да копира робота и така подобрява състоянието си".
 
Засега обаче се чакат етичните разрешения за експерименти за работа с деца, разказва ръководителят на проекта професор Анна Лекова: "Как трябва да бъде направена постановката на експеримента, колко да е далеч детето от робота, колко да е далеч от лаптопа, от кинекта, от слушалката, как да бъде поставена. В момента, в който то се почувства некомфортно, ние дори можем да използваме този мозъчно-компютърен интерфейс, да проследим моментните когнитивни състояния на детето. В момента, в който установим някакъв стрес, веднага се махат всички устройства, детето се извежда, ако се налага, психолог говори с него. Нашите експерименти са игри, но това трябва да е предвидено в експеримента".

Работата вдъхновява и подрастващите, като 17-годишната Биляна, за която участието в "Метем" е детска мечта: "Баща ми е много важна личност в моя живот. Той разбира много от програмиране, електроника и той ме мотивира, като цяло. Братовчед ми също, а и от училище. Първото, което научих за роботите, бе, че са много трудно нещо. И че си имат собствен характер, понякога не правят това, което искам".
 
От Института по роботика към БАН продължават разработките си в областта на социалната роботика.