Министерството на външните работи, президентството и канцеларията на омбудсмана още от миналата година са били запознати със случая "Желяз Андреев", но не са направили нищо, за да защитят обвинения в САЩ българин, с мотива, че няма официално искане за екстрадирането му, каза днес по bTV освободеният вчера от ареста мъж. Съдът в Добрич го освободи с мярка "Подписка", след като от САЩ беше поискано той да бъде екстрадиран, за да бъде съден за сделки със Сирия на фирмата, в която е работил.
Сега приятелката на Желяз Милена призова институциите за бърза реакция, защото до края на законовия едномесечен срок приятелят й може да се окаже в американски затвор с непосилна гаранция. Така, с вина или не, може да се наложи да остане зад решетките до края на процеса.
Андреев повтори, че той е бил служител в кол-център и задълженията му се свеждали до това да да се свързва с клиенти по телефона. "Връзката се осъществяваше по телефон и имейл, аз трябваше да им изпращам оферти с нашите цени, които те евентуално да одобрят и да ни изпратят обратно документ за покупка Ние продавахме на много компании, но в нито един момент не сме се замисляли, че продаваме на държава под ембарго, не сме били информирани", разказа той.
Желяз Андреев посочва, че проблемът идва от безхаберието на собствениците на компанията, които са търсели евтина работна ръка в Източна Европа. Той изрази и подозрение, че работодателите му са сключили сделка с прокуратурата, защото при 40-50 години затвор в обвинителния акт са получили по най-много 2 години за същите продажби на части за Сирия.
Според специалиста по международно частно право адв. Ивайло Дерменджиев това, за което е обвиняем Андреев в Америка, няма български еквивалент и има основание България да откаже да предаде Желяз и процесът срещу него да се води задочно.
От прокуратурата обаче неколкократно заявиха, че искането за екстрадиция от Америка има всички нужни основания, а престъпленията, за които американските власти преследват Андреев, са престъпления и според българския Наказателен кодекс.
