Не е тайна, че сред учените също има корумпирани – в миналото, изследователи умишлено са крили информация за климатичните промени и опасността от захарта, наред с много други.
Макар хората да могат да бъдат купени, самият научен метод – идеята, че дадена хипотеза трябва да бъде прегледана, тествана, възпроизведена, а резултатите рецензирани и публикувани в научно списание, винаги е създавал усещане за обективност.
За съжаление, през последните години публикуването в научни издания се изправя пред сериозни трудности.
Чрез издания с хищнически манталитет и пристрастия към определени публикации, начинът, по който се практикуват научните методи все повече се корумпира, и то под носа ни. До степен, че някои изследвания дори не могат да бъдат възпроизведени.
Наскоро стана ясно, че системата за публикуване на резултати, базирани на ясни доказателства, в областта на медицината също не работи ефективно.
На хартия, медицинските изследвания, базирани на доказателства, са нещо хубаво. Така си осигуряваме животоспасяващи терапии и медикаменти. Изискването е всяко ново лекарство да се базира на солидни, рецензирани и от други учени, изследвания.
Невинаги обаче изследванията са безпристрастни.
Миналата седмица стана ясно, че множество клинични изпитвания са получили зелена светлина на база шокиращо оскъдни доказателства, понякога без каквато и да е публикувана информация.
Най-шокиращото е, че редактори в медицинските списания получават огромни суми от фармацевтичните компании всяка година.
Това е нещо, което повечето от нас знаят – виждаме рекламните химикалки, а лекарите от всички онези сериозни научни конференции не спират за благодарят на големите фармацевтични компании.
Но това е само малка част от случващото се.
Миналата година бе проведено изследване, чиято цел бе да установи какви суми получават редакторите на научни списания от източници от фармацевтичната индустрия.
Според него 50.6% от издателствата получават пари от индустрията – в някои случаи стотици хиляди долара.
Средната сума, получена на ръка, през 2014 е била 27 564 долара, плюс фондове за финансиране на изследванията.
В списъка се откроява списанието Jurnal of the American College of Carfiology – 19 от неговите редактори са получили средно 475 072 долара лично и още 119 407 долара за “изследвания”.
Това, разбира се, не включва сумата, която списанието получава, когато публикува изследване в подкрепа на дадена фармацевтична компания, а след това компанията купи стотици броеве, за да ги изпрати на различни лекари. Тази сума съставлява между 40-50% от приходите на дадено научно издание.
“Медицинската професия е купена от формацевтичната индустрия, не само по отношение на медицинската практика, но и от гледна точка на обучението и изследванията”, заяви покойният Арнолд Релман, бивш главен редактор на списанието Mew England Journal of Medicine. Той почина през 2014.
“Академичните институции се превръщат в платени агенти на фармацевтичната индустрия. Това е позорно”
Какво точно се случва?
Изследвания, подкрепени от фармацевтичната индустрия е далеч по-вероятно да получат положителна оценка, в сравнение с изследвания с държавно финансиране.
Но не само това, често негативните резултати се пренебрегват. През 2008 година бяха публикувани 36 от общо 37 изследвания, потвърждаващи ползата от антидепресантите.
За сравнение, едва 3 от общо 36 изследвания, отричащи ползата им, видяха бял свят.
Това означава, че разчитайки само на публикуваните трудове, ще стигнете до заключението, че 94% от изследванията доказват ефективността на антидепресантите, докато в действителност едва 51% от проучванията достигат до положителни резултати.
По тази причина все повече и повече учени, публикуват трудовете си в списания с открит достъп, позволявайки на всеки да види резултатите от изследването.
Източник: sciencealert.com
