Не на гръцкия остров, а на крепостта „Патмос“ в Източните Родопи Свети Йоан Богослов получава „Откровението“, твърди сензационно пред сайта 24 Родопи изследователят-езотерик Веселин Банчев.

„Откровението на Йоан“ или още Апокалипсис (от гръцки: αποκάλυψις, apokalypsis - „откриване“, „разбулване“, „разкриване“, „откровение“) е заглавието на последната книга от Библията. Книгата е разделена през Средновековието на 22 глави и е единствената пророческа книга на Новия завет. Авторът нарича себе си Йоан и докладва в първата глава на книгата, че е "слуга" на Иисус Христос и заточеник на о-в Патмос, където получава първото си видение.

Изследователят-езотерик Веселин Банчев обаче смята, че прозрението Йоан получил не на гръцки остров, а по нашите земи, в крепостта „Патмос“, която днес се намира на брега на язовир „Кърджали“, там където се събират реките Арда и Боровица.

Крепостта е открита през тридесетте години на миналия век от краеведа Никола Иванов. През седемдесетте години е заснета от археолога Иван Балкански. В археологическата ни наука тя е идентифицирана като „Патмос” въз основа на хрониката на византийският историк Георги Акрополит.Акрополит разказва за военните успехи в Родопите на българския владетел Михаил II Асен в средата на ХIII в.Предания даже сочат,че именно в Източните Родопи е неговия гроб.Археологическата наука не е единна в мнението си за предназначението на крепостта. Едни от изследователите я смятат за стражева,охраняваща пътя по поречието на р.Арда във вътрешността на планината. Други са на мнение, че е замък граден от кръстоносците и обитаван от виден местен феодал.

„Патмос“ е истинската „духовна крепост“ на Светия Апостол, а не онази гръцка пародия, която ни пробутват църковните демагози“, твърди изследователят-езотерик Вселени Банчев пред излизащия от 1990 година у нас вестник „Психо“, издание за паранормалното и парадуховното. Според него светите книги са пропуснали важни детайли, които той открил в много исторически книги през годините.

В 70 на сто от откритите картини и стенописи Йоан е изографисан, седящ на скала около течаща вода, а наоколо се виждат брегове, а не море.

„Името Патмос от тракийски се превежда „Скала сред реки“, посочва Банчев.

Пещерата „Утробата“, която е близо до „Патмос“, била от най-почитаните символи на тогавашния свят. „Тази пещера в древността била известна като храм, посветен на „Богинята-Майка“, затова крепостта трябвало да защитава пътя на богомолците дотам“, твърди изследователят.

  Ще посочим,че във времето на античността Източните Родопи са били планина с множество тракийски светилища.Тук се търси знаменитото прорицалище на Дионис.Според изследователката Даниела Коджаманова през българското средновековие тази част на планината изобилства със средновековни храмове и спокойно може да се нарече Божа планина.Така е известна тя и сред алевитското население .Сред сунитите е било разпространенено названието Аллах даг, което днес е съхранено като вр.Алада, Ардинско.

Кърджали бг вести