Айфеловата кула се издига в северозападния край на парка "Марсово поле" в Париж, край река Сена. Превърнала се е в един от най-популярните символи на града и Франция, и една от най-известните конструкции и атракции в цял свят.

Построена е от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г. Строителството й струва 7 800 000 франка, а работата по изграждането й продължава две години, два месеца и пет дни (от 28 януари 1887 г. до 31 март 1889 г.). Основите са излети и завършени до 30 юни 1887 г., след което започва изграждането на железните части. Най-сложна се оказва първата платформа, и по-точно привеждането й в хоризонтално положение. Строителните работи не са лесни, вървят бавно, но без прекъсване.

Кулата е осветена на 31 март 1889 г., когато Густав Айфел завежда група правителствени личности на обиколка. По това време асансьорите не работят и изкачването става пеша. Повечето представители остават на долните нива, но една малка група стига върха, където поставят трибагреника на Франция. Процедурата е придружена от 25 залпа, изстреляни от по-долното ниво.
 
Официално кулата е отворена за посещения на 6 май 1889 г. Тя мигновено се превръща в хит и се образуват големи опашки от желаещи да се качат да я разгледат. До края на изложението е изкачена от 2 милиона души.
 
Кулата е висока 324 м. В зависимост от околната температура височината й може да се промени най-много с 8 см заради разширението на метала. Конструкцията й съдържа 18 038 метални части и 2 500 000 нита, тежи 10 100 т. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обявяване на Първата Френска Република. В построяването й участват 50 инженери и около 300 работници.
 
Първоначалният договор с Айфел е кулата да се демонтира след 20 години. Но съоръжението има потресаващ успех. До края на годината са изплатени повече от три четвърти от разходите по строителството й. А няколко години по-късно Айфеловата кула намира и ново приложение. През октомври 1898 г. Йожен Дюкрете провежда първия сеанс на телеграфна връзка между Айфеловата кула и Пантеона, разстоянието между които е 4 км. През 1903 г. генерал Ферие я използва за своите научни експерименти. Използвана е и от военните. През 1906 г. на нея се помещава първата радиостанция.
 
На 12 януари 1908 г. от Айфеловата кула е излъчено първото радиосъобщение на голямо разстояние. През 1910 г. отец Теодор Улф наблюдава радиацията на върха и в основата на Айфеловата кула. Установявайки по-голямо лъчение на върха, той открива космическите лъчи.

На 4 февруари 1912 г. австрийският шивач Франц Райхелт скача от 60-метрова височина от първото ниво на Айфеловата кула, като на гърба си има собственоръчно изработен плащ-парашут. Парашутът обаче не се отваря и изобретателят умира.
 
През 1925 г. мошеникът Виктор Ластиг на два пъти продава Айфеловата кула за скрап.

Когато Адолф Хитлер посещава Париж по време на Окупацията през 1940 г., кабелите на асансьора са разсечени от французите, за да бъде принуден Хитлер да се катери по 1792-те стъпала на стълбището до върха, но той така и не го прави. Остава изразът, че Хитлер покорява Франция, но никога не покорява Айфеловата кула.

През август 1944 г. Хитлер заповядва на генерал Дитрих фон Холтиц, военен губернатор на Париж, да разруши кулата и заедно с нея целия град. Генералът не се подчинява на заповедта и успява да убеди Хитлер да я запази за комуникации.
 
След като избягва разрушението през 1944 г., Айфеловата кула минава под контрола на съюзниците, и по-специално американците, които поставят радар на нея. От 1960 г. международният туризъм започва да се развива и постепенно се увеличава броят на посетителите, който достига 6 милиона души годишно.
 
Днес Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж.