Крачета, обути в разноцвети чорапи, напълниха социалните мрежи днес в подкрепа на хората със синдром на Даун.

21-вият ден на март не е избран случайно като Международен ден на хората с Даун, а за да покаже, че синдромът е свързан с тризомия (три копия) на 21-вата хромозомна двойка.

Много снимки на шарени чорапчета бяха публикувани във Фейсбук и от Хасково. Традицията е знак в подкрепа на разноцветността на света.

Екипът на Общностния център за подкрепа на деца и родители в Хасково също отбеляза денят с информационно табло и раздаде материали в училищата „Паисий Хилендарски“ и “ Св.св. Кирил и Методий“.

От Центъра призоват всеки, които днес иска да покаже своята съпричастност с хората Даун, да обуе своите цветни чорапи и да изпрати снимка на страницата им в социалната мрежа.

От Общностния център за подкрепа на деца и родители в Хасково разпространиха и писмо на Тони Маринова- заместник-председател на Сдружение на родителите на деца със Синдром на Даун и майка на Яница, която е от слънчевите деца, както наричат децата със синдрома. Писмото е написано от името на Яница  до съучениците й.

ЯНИЦА ОТ СТРАНАТА НА СЛЪНЦЕТО И СГРЯВАЩИТЕ УСМИВКИ Здравей, мило другарче! Днес е голям ден – с теб тръгваме на училище. Ще се учим да пишем и четем, да броим и смятаме. Ще рисуваме, пеем, играем – ще се срещаме всеки ден, за да опознаваме заедно толкова много интересни неща. И знаеш ли – интересното вече започна – запознахме се и, ето, вече имаш много въпроси. За мен и моя странен свят. Да, за някои аз съм странна. Други – ме наричат различна, а аз просто съм родена такава. Имам нещо в повече. Големите му казват „допълнителна хромозома” или Синдром на Даун – едни сложни думи, които, ние, децата, няма нужда още да помним. Важното е да знаем, че това не е нито страшно, нито опасно. Случва се навсякъде по света и носи на семейства, като моето, по едно необикновено дете. Всяка година, например, в нашата страна, се раждат още сто дечица като мен. И имат нужда да бъдат хранени, гушкани и приспивани като всяко бебе. После порастват и тръгват на детска градина, на училище… Всъщност, знаеш ли, някои не тръгват. Защото майките и татковците им не могат да им намерят учители и приятели, които да ги приемат, разбират и обичат. Които да им помагат. Аз и всички като мен, за съжаление, правим всичко малко по-бавно, малко по-трудно и дори най-обикновеното и лесно за теб говорене, за мен, например, е още трудна работа. Ето, аз още се уча да говоря, още имам нужда от помощ, когато се обличам и връзвам връзките на обувките си. Не тичам много бързо (макар, че мама все по-често не може да ме стигне в парка и със стълбите още много внимавам, защото и те не са от лесните ми задачи.. Изобщо, толкова много неща са ми трудни, но аз не спирам да опитвам и ако ми помагаш, знам, че ще се науча. А най-хубавото е, че и ти ще научиш много покрай мен. Ще разбереш, че на света има най-различни хора – като цвят и поведение, като желания и мечти. Има и такива като мен, странни чудновати птици с бадемови очички и широка усмивка, които също като теб искат да учат, могат и знаят и, също като теб, имат нужда от верни приятели. Това съм аз – една необикновена нова твоя приятелка, която още не може с думи да ти каже ЗДРАВЕЙ, но ти го показва с очи и усмивка. И като едно истинско слънчево дете, ти обещава обич и прегръдка всеки ден! Благодаря, че си до мен!

Слънчевата Яница 1 „А” клас 122 ОУ „Николай Лилиев”, София 

Haskovo.net