Какво задържа един млад учител в България?
След две примамливи предложения за работа в чужбина Христо Господинов решава да остане в България и да преподава тук. Той е на 30 години и работи като учител в частно училище. Преподава на български и английски език на ученици от 6-и до 12-и клас история, икономика, география, политически науки, публична реч и дебати.
 
Негов ученик е сред 9-мата в света с най-висока оценка, приет в университета "Кеймбридж", със специалност "Право". Ето какво каза пред Дарик Христо Господинов:

Разкажи ми твоята история. Ти си един млад преподавател, защо избра да останеш в България, въпреки че си получил предложение да преподаваш в престижни училища в чужбина?

Аз избрах да остана в България, защото все още смятам, че има какво да дам на моята държава. Опитвам да показвам с моята работа, с успехите, които гоня и желая да постигна, че патриотизъм не е да крещим по улиците, а с действията си да показваме, че обичаме България.

Откъде дойдоха предложенията да преподаваш?

Първото предложение дойде от Щатите, второто от Катар. От едно доста престижно училище в Катар ми предложиха работа. Но аз предпочетох да остана тук, в България.

Замислили се да заминеш, да напуснеш България?

Нормално е всеки човек в началото да се замисли, най-малкото от чисто любопитство да разбере какви са предложенията, с какво са свързани, какво ща получи там, да сравни какви са условията там и у нас, в България. След това отказах.

Ти обаче работиш в частно училище. Би ли работил в държавно училище в България?

Разбира се. Схващането, че може би има някаква разлика между преподавателите, за мен не е вярно. Аз през целия си живот съм се борил, много усилия съм положил във всяка една сфера, в която съм работил. Всичко съм постигнал с много труд, в никакъв случай не съм го получил даром.

Имаш ли поглед върху процесите в държавните училища и можеш ли да направиш съпоставка между държавното и частното училище?

Разбира се, аз непрестанно следя процесите в образованието в България. Мога да направя съпоставка. Напълно наясно съм, че в момента нашето образование, особено в държавните училища, трябва да претърпи коренна промяна. Ще отворя една скоба, аз преподавам билингвалната система, работим, както по българските стандарти, така и по американските, а българските са на много високо ниво. Но да успеем да ги съхраним, да ги развием и да кажем, че нашите деца са точно толкова конкурентни, колкото всички други, ние час по-скоро трябва да преминем към реформа на образованието, която да даде на самите учители повече свобода, повече възможност да бъдат гъвкави, да проявяват креативност. Защото децата откликват точно на това. И ако се вгледаме в някои други образователни системи, например финландската образователна система, ще видим, че на учителите се дава голяма свобода да работят с учениците по начин, по който постигат успехи.

Непрекъснато се говори за това, че у нас учителите застаряват, че младите учители не искат да работят тук. И това донякъде е оправдано, защото учителските заплати са ниски и тези, които завършват педагогика всъщност работят нещо друго. Какво може да задържи младите учители в България и те да работят по професията си?

Аз видях една статистика, че 70% от българските преподаватели са в пенсионна възраст. Аз съм имал възможността да работя не само като преподавател, но и в няколко други сфери. И възможността, които ми дадоха тези професии е една добра школовка, защото в днешно време учителят не е само преподавател, той е също и ментор. Той трябва да напътства децата и да им показва широк спектър на знания.

Именно това трябва да се промени, за да останат младите преподаватели тук. Разбира се, на образованието трябва да започне да се гледа като на крайъгълен камък на държавата. Всички проблеми в една или друга сфера на живота произтичат от това, че българските преподаватели, училището, образователната система не търпят тази промяна, която трябва в 21 век.

На какво се дължи срива на българския учител? Какви са причините на българския учител днес да не се глада така, както преди?

Всеки учител има своя лична харизма. Всяка личност е индивидуална. Това е нещо, което ние постоянно го говорим с моите ученици. Светът точно затова е красив и е достатъчно богат, защото ние всички сме различни. И аз обичам да им казвам, че ако всички бяха като мен, щеше да бъде един доста скучен свят. Това е идеята, че ние имаме различни таланти, различни дарби. Един преподавател трябва да намери тези свои таланти и силни страни и така да ги насочи, така да ги адресира към децата, за да могат те да ги усетят. Аз вярвам, че голяма част от моите колеги работят с голямо желание и отдаденост. И когато намерят своите силни страни, децата също разбират, че пред тях стои един авторитет. Но един преподавател трябва да държи не само на тези неща, но и на резултати, които да гони и да постига с децата.

Да поговорим и за семейната среда. До колко децата се формират като личности и характери в семейството? Каква трябва да бъде връзката между родителите и учителите, родителите и децата?

Семейството е много важно. Всички знаем, че първите седем години са най-важни. Но е също много важна активната комуникация между училището, преподавателите и семейството. Аз твърдо вярвам в принципа, че родителите трябва да бъдат задължително активно включени в процеса на работа. От една страна са преподавателите и училището, от другата - родителите и семейството. А някъде по средата е самият ученик. Това е успешната формула за абсолютно всички проблеми, които могат да възникнат, независимо от какво естество са. Аз смятам, че с една активна работа на учителя с родителите, детето получава много сериозна подкрепа за бъдеще.

Какво би искал да кажеш на всички млади български учители?

Преподаването е наистина изкуство на възможностите. Нека да бъдем по-добри, по-солидарни и нека всички мои колеги да бъдат единни в това да търсят промяната.