Можем да научим много неща, гледайки към празнините между галактиките, а сега за пръв път астрономите използват нов метод, за да надникна във вътрешността на тези мистериозни участъци от космоса изпълнени с....нищо.
Космическите празнини се дължат на разширяването на вселената.
Те биват засечени, благодарение на така наречения космически микровълнов фон, електромагнитно лъчение, останало от епохата на Рекомбинацията, 380 000 години след Големия взрив.
Космическият микровълнов фон представлява първата появила се във вселената светлина. Изглежда, че в него космическите празнини са свързани с температурата. По-горещите региони се характеризират с повече материал, а по-студените с празнини.
Сега за пръв път, изследователи използвали карта на космическия микровълнов фон за изучаване на космическите кухини. Оглавяван от Дейвид Алонсо от Оксфордския университет, изследователският екип картографирал 774 кухини в космическия микровълнов фон, за да изучи свойствата на газа, с който са изпълнени.
Учените използвали данни от спектроскопско изследване на барионните осцилации, фокусирало се върху звуковите вълни в ранните години на вселената, които могат да се засекат и днес под формата на колебания в обикновената материя.
Учените разкрили местоположението на космическите празнини из вселената и обединили данните с информация за космическия микровълнов фон. След това сравнили енергията на фотоните от космическия микровълнов фон във всяка празнина, за да моделират налягането на електроните и да добият представа за свойствата на газа.
Открили, че налягането в празнините е по-ниско от средното за космоса, което всъщност не е неочакван резултат. В празнините няма много материал и не се случва почти нищо.
Изследователите, обаче, се натъкнали на нещо друго – признаци, че газът може да е по-топъл от очакваното.
Ако тези открития бъдат потвърдени, това може да е сигурен знак, че мощни потоци от свърхмасивни черни дупки изстрелват енергия в празнините, оформяйки космоса.
Това ще бъде сензационна новина, в крайна сметка ние едва установихме, че ветрове от свръхмасивни черни дупки може би оформят цели галактики, какво остава за космическите празнини – много от които се простират на милиарди светлинни години.
Източник: sciencealert.com
