Все още с пресни бои, последните картини на Михаил Лалов гостуват в галери Форум в Хасково.

Моите жени. Така представя персонажите от платната в експозицията си „Фльор от Монмартър“, всяко от които разказва една история, но и я прелива в някое следващото. Цветовете се движат между тях като магическа нишка-топла и мека. В тази изложба Лалов експериментира за себе си с гях, засилва цвета, който води композицията.

Картините, които представя в Хасково, тук започват да живеят своя публичен живот. Но авторът не крие, че не „разголва“ нито своите жени, нито себе си докрай пред зрителя. Лалов е художниците, които те хващат за ръка още от вратата на залата и те хвърлят в дълбоките води. Чешит е, с претенция, но със заразителна усмивка, която всъщност е и много респектираща. Цялата изложба е фигурална, композициите са приказливи. Във всяко от 22-те платна той провокира сетивата в търсене на границата между желанието и тъгата.

А дамите от картините му са истински, то си им и личи. „Лола, Естел, или Фльор от Монмартър...истински са. Жените от картините сами разказват историите си, нищо, че аз съм ги разказал тях в картините, те сами продължават живота си по-нататък“, споделя Михаил Лалов.

От познанство си с жените от платната, споделил бегло със зрителя, авторът е запазил за себе си удоволствието от връзките, които трябва да се направят и да се доразкажат. Затова всъщност удоволствието и предизвикателството са музите на художника в това изложение.

Особеният детайл в картините му са рамките, които е вплел в цялостния рисунък. Той не слага картините си в рамки, а напротив- слагайки ги в рамките ги изважда от тях, тъй като крайният резултата е една цялостна композиция.

Един отворен свят- приказен, леко меланхоличен, с напластяване на образите и с провокация към чувствата, с „вход свободен“ от автора му, очаква зрителите в галерия “Форум“ в 17 .30 тази вечер.

Красимира Славова