Пловдивският лекар Иван Димитров, който миналата седмица уби влязъл в двора му мъж, е подавал два пъти сигнали до полицията за кражба. Последният е от 2003 г. Това съобщиха от окръжната прокуратура в Пловдив в отговор на въпроси на "Дневник".

При излизането си от ареста в началото на тази седмица Димитров, който беше пуснат на свобода с мярка за неотклонение "подписка", заяви, че през годините шест пъти е бил обиран. Той даде да се разбере, че една от причините за решението му да не звъни на спешния телефон 112, а да се заеме сам с мъжа, е липсата на резултат от сигналите му.

Говорителят на окръжната прокуратура Галина Минчева не можа да отговори на въпроса дали спрямо Димитров е наложена мярка да не напуска страната, след като обвинението реши да му намали мярката за процесуална принуда на подписка, вместо да иска постоянния му арест. Без отговор остана и въпросът защо спрямо Димитров не е повдигнато обвинение за укриване на следите от престъплението, което би било стабилен аргумент в евентуално искане на прокуратурата за налагане от съда на най-тежката мярка за неотклонение - постоянен арест.

Помолени да уточнят противоречивите информации в медиите, от прокуратурата посочиха, че убитият Жоро Джевизов, по прякор Плъха, е имал девет присъди и няколко полицейски регистрации.

Последната присъда е постановена през 2011 г., когато е бил осъден за кражба на колело. Излязъл е от затвора през 2014 г. Всичките му ефективни наказания са за кражби, обясни за "Дневник" Галина Минчева.

От МВР отказаха да предоставят информация колко полицейски регистрации има Джевизов, позовавайки се на Закона за защита на личните данни. Заявиха само, че са няколко, но не посочиха за какво и през кои години са били те.

По закон не всяка полицейска регистрация завършва с присъда.

Според Закона за МВР "полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи".

Т.е. когато прокуратурата прецени, че има достатъчно данни за извършено престъпление тя образува разследване срещу конкретен човек или група хора. Тогава се извършва и полицейска регистрация на обвинените.

Преди последните промени в наказателния процес обвиняемият можеше да поиска разследването да се прекрати, ако разследването продължи повече от 1 година за по-леките и 2 за по-тежките престъпления. Така множество досъдебни производства или се прекратяваха, или завършваха с оправдателни присъди. С измененията в НПК обаче на обвиняемите бе дадена възможност да искат само ускоряване на процеса - не директно от съда, а през прокуратурата. Освен това съдът не може вече да прекратява разследванията, по които няма внесен обвинителен акт, но продължават дълго.

В случаите, когато прокурорът прекрати или спре наказателното производство, както и когато предложи освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, полицейската регистрация не завършва с присъда.

При внасяне на обвинителен акт или постигане на съдебно споразумение регистрацията приключва с присъда.

Полицейската регистрация остава в данните на МВР неограничено време. Тя може да се заличи само в няколко определени от закона случая - когато е извършена в нарушение на закона, когато наказателното производство е прекратено или е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, когато на обвинения е наложена глоба, както и в случаите на смърт на обвиняемия.

Другият неясен въпрос остана как прокуратурата не е намерила пистолетът, с който е извършено убийството, при положение, че той е бил скрит от единия "помагач" на Димитров по укриване на следите от престъплението. Минчева заяви, че умишлено прокуратурата не коментира този въпрос, защото се притеснява да не повлияе на разследването. От държавното обвинение не съобщават и самоличността на "помагача".