Най-продаваната и подарявана стока днес са цветята – символът на пролетта, на нежността, на красотата – всичко, което носи в себе си една жена.
Сергии за цветя днес са разпънати по целия център на Първомай, пред всякакви магазини, пред училища, на по-големи и по-малки улички.
В постоянните магазини за цветя, стоката е българска и вносна. Една част е минала през борсата в Холандия, друга е местно производство. Екзотични стръкове почти няма. Търговците залагат на най-предпочитаните – гербер, роза, хризантема, намира се и фрезия. Лалетата и зюмбюлите са български, а впечатлява, че почти никъде не се среща нарцис.
Продавачите споделят, че „тежката артилерия“ още не е минала. Това са мъжете съпрузи – те купуват в последния момент. В предходните дни цветя взимат децата за майките, родителите за учителите, младите жени за родственици. Мъжете слизат от автомобилите си и изтичват за цветя, чак когато вече няма накъде.
Най-евтините цветя са саксийките с мушанки (теменужки). Най-скъпи са големите циклами и сенецио, предлагани на подвижните масички. Там търговците са и производители. Най-често се споменават оранжерии в селата Татарево и Градина.
Йордан Йорданов е земеделски производител. Отглеждането на цветя му е допълнение към основната култура. Тази година времето беше толкова хубаво, че това, което предлагаме днес е втори цвят, споделя той. И разказва как се отглежда луковиците, как се подготвят за продажба. Според него най- много върви рязаният цвят зюмбюл и си обяснява това с цената на букетчето.
В съседство с него е продавачка, която разказва, че цикламата изисква повече грижи, топлина и специално поливане отдолу.
Около цветята се усеща празнична атмосфера. Казват, че те говорят и макар да сме скептични, знаем, че за всяко цвете е измислено някакво послание: розата е обяснение в любов; лалето е вярност, зюмбюлът е израз на приятелство, благодарност за възрастни роднини са подходящи саксийните цветя.
Празник е! И нека уважението, любовта и преклонението пред жените да не спира!
Теодора Кирякова
Някои подаряваме поезия
Поезия, когато тя цъфти
уханна и разкошна като роза -
и твоето сърце от страст пламти.
Поезия, когато тя танцува
и пъстрата й рокля шумоли,
когато е щастлива и целува
кога се смее и се весели.
Поезия, когато вънка май е,
и тя ти шепне влюбено слова,
каквито тя едничка само знае,
отпуснала на твойта гръд глава.
А проза е, когато те уплита
в досадни грижи, в дребни хитрини,
когато е намръщена, сърдита
и прави мрачни всички твои дни.
Когато ти мърмори недоволно,
че късно се прибираш вечерта,
когато и детенцето е болно,
когато си отива младостта…
Да, прозата е друга, друга, друга!
Не я познава нейният любим!
Тя пада се изцяло на съпруга,
като вериги, гнет непоносим!
Несправедлив е жребият ни, братко!
Не искам аз да гледам примирен
как граби друг поезията сладка
и предоставя прозата на мен!
Д.Овадия
Цветята са преходни. Изсъхват. Поезията е вечна!!!Безсмъртна!!!
whatever