Първият компактдиск (2008) с музиката, написана и изпълнена от ортопедичния хирург Антъни Д. Сикория, съдържа 27 минути и 44 секунди вълнуващи теми, очарователни мелодии, внезапни кресчендо и спокойни интерлюдии, които допадат на много слушатели.

Сикория открива музикалните си способности след … удар от мълния. Той става пианист и композитор след ужасяващ инцидент.

През 1994 г. Сикория е ударен от светкавица и получава сърдечен арест. По думите му, той почти е умрял. Разказва как е имал един от тези случаи на „преживяване извън тялото“, но по някаква причина се е вкопчил в живота и се е върнал, за да разкаже невероятната си история.

С новия му живот дошла и невероятната промяна. Той работел по 10-12 часа на ден, тъй като бил единственият ортопед в Ченанго Каунти, Ню Йорк. Гледал трите си деца, но имал много време за каквото и да било друго.

„Бяха минали само няколко седмици след инцидента, когато започнах да получавам неустоими импулси да слушам класическа музика за пиано“, казва Сикория за Orthopedics Today.

Импулсът бил толкова силен, че докторът се чувствал принуден да шофира почти час до най-близкия музикален магазин и си купил CD с музика на Шопен. Скоро след това се сдобил и със собствено пиано.

„Така започна всичко“, разказва той.

Сикория започнал да се учи на пианото сам, а след това през 1998 г. започнал и уроци при Сандра МакКейн, която е завършила Julliard School.

След инцидента цели комплексни отрязъци от музикални произведения започнали да идват в главата на Сикория по време на сън или се появявали докато той свирел композиции на други автори. Музиката го преследвала докато той не успявал да я запише, което той правел със специален софтуер с помощта на МакКейн и други.

„Музиката идва и се разгръща“, обяснява докторът.

Сикория признава, че да се справя с новия музикален компонент в живота си през последните години изобщо не е било лесно, особено в началото.

„По някакъв начин си внуших, че единствената причина да оцелея е свързана с тази музика. Наистина се превърнах във фанатик,“ казва той.

През 2006 г. Сикория се свързва със световноизвестния невролог Оливър Сакс, който му помогнал да добие известна представа за възможните причини да придобие новите си музикални дарби. След тази среща историята на Сикория е широко отразена в медиите, включително по телевизията на BBC и статия на Сакс, публикувана в The New Yorker през 2007.

След като историята му става публично известна, Сикория разбира и за други хора с подобни необичайни преживявания, а с него се свързват и такива, които твърдят, че музиката му ги е излекувала от хронични болки или им е повлияла по някакъв позитивен начин.

За щастие физическите последици от удара на мълнията не били големи.

„Имах изгаряне на лицето откъдето (светкавицата) влезе и на крака, откъдето излезе, така че бях ударен доста силно. Въпреки това само за около седмица всичко почти се изчисти,“ казва Сикория.

Веднага след инцидента „аз не бях сигурен какво означава всичко това, освен факта, че е събуждане.“

Тестовете не показват някакви изменения в мозъка на Сикория, които да бъдат причина за новооткритата музикална способност, но Сакс има някои теории какво може да се е случило. „Той смята, че може да има някакво пренавиване в мозъка ми, защото съм преживял сърдечен арест,“ казва Сикория.

Преди 1994 г. музикалните интереси на Сикория се свеждат до слушане на рокенрол. „Нямаше много друго,“ казва той. Музикалният му тренинг включва уроци по пиано в продължение на около година в детството му, когато е бил на 7 години, но това не му харесвало.

„Трябва да има някакъв музикален ген в семейството ми. Едно от предположенията на д-р Сакс е, че този ген си е бил в мозъка ми и светкавицата по някакъв начин е позволила той да се изяви,“ разказва Сикория.

Преди всичко да стане публично, казва Сикория, той не бил сигурен, че иска да дискутира преживяването си. „Звучи до голяма степен нереалистично. Не е точно от типа неща, които искаш да извадиш на преден план като доктор и хирург.“

„Допреди Сакс да го извади на светло това си беше моята частна малка история и личното ми музикално пътешествие. Но изведнъж беше навсякъде. Може би е трябвало да стане така. Затова започнах да се смея и да казвам, че то си има собствен живот, защото ако беше оставено на мен, щеше още да си е в килера. Щеше да остане само между мен и музата ми, каквото и да е то.“

Сега обаче Сикория изнася концерти, пише музика и издава дискове. В никакъв случай не може да се каже, че крие таланта си. Той се радва, че музиката се е превърнала в нещо централно в живота му, но няма намерение да се отказва и от ортопедията. „Очакват ме интересни години.“