Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково отбеляза с изложба под надслов „Пътят към свободата“ 140-тата годишнина от Освобождението на България и подписването на Санстефанския мирен договор. Изложбата откри днес директорът на библиотеката Кирилка Страшникова.

Експозицията проследява хронологично най-важните етапи на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) чрез подбрана историческа литература, албуми, репродукции на картини и статии от периодичния печат. Изложбата акцентира върху дейността на руския дипломат граф Николай Игнатиев и сключването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г., с който България отново се появява като държава на картата на света. В една от витрините може да се види уникално издание от 1884 г. на спомените на полковник Фьодор де Прерадович – бивш командир на Първа бригада от Българското опълчение. Неговите мемоари „Българското опълчение в Руско-турската война 1877 - 1878“ са преведени от поручиците А. Узунов и П. Стайков и са отпечатани година преди Съединението в „скоропечатницата на в. „Славяни“ в Русе.

Другото ценно издание в изложбата са спомените на Георги Стоилов „Освобождението на Хасково“, от чието публикуване се навършват 90 г. Книгата от 1928 г. е включена в специална витрина, която разказва за хасковските опълченци, бойните действия в региона и идването на свободата в града на Богородица. Освен богатата историческа литература в експозицията могат да се видят карти на най-важните сражения, портрети и снимки на участници във войната, фотокопия на бойни знамена, униформи и реликви. Сред офицерите, сражавали се за свободата на България , е и най-големият син на знаменития руски поет А. С. Пушкин – генерал Александър Александрович Пушкин, на когото е посветена представената в изложбата книга на Александър Манко „Синът на Пушкин“.

Специално място е отделено на репродукции на най-известните картини, свързани с Руско-турската освободителна война. Те са излезли изпод четката на художниците Ярослав Вешин, Димитър Гюдженов, Алексей Попов, Василий Верешчагин, Никола Кожухаров, Илия Петров и други.

Haskovo.net