На 24 април 1877 г. в Кишинев император Александър II подписва Манифест за обявяване война на Турция. В тежки битки руската армия разгромява турската и на 3 март /19 февруари стар стил/ 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор. От пепелищата и разрухата България се ражда за нов живот.
Радостта на българския народ е голяма, но не е задълго. Берлинският конгрес разпокъсва България.
След Съединението през 1885 г. на Княжество България с Източна Румелия младата българска държава вероломно е нападната на 2 ноември 1885 г. от сръбския крал Милан. Българската войска, командвана от капитани, разбива сърбите, командвани от генерали. На 7 декември 1885 г. е сключено примирие, а мирният договор е подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ. В тази война участват 108 000 българи, от които са убити 1435 и ранени 4500 души.
След Съединението на Княжество България с Източна Румелия назрява и идеята за освобождението на Македония. Избухват въстания, от които най-голямо е Илинденско-Преображенското. За оказване помощ на поробените е създаден съюз между България, Гърция, Сърбия и Черна гора за война срещу Турция, обявена на 5 октомври 1912 г. Турция е победена. Военните действия спират на 3 април 1913 г., а на 17 май е подписан договор за мир, по силата на който са освободени българските земи.
Всичко положително е зачертано от Междусъюзническата война /16 юни 1913 г./. На 18 юли тя е прекратена и на 28 юли 1913 г. в Букурещ е подписан мирен договор, по силата на който са ни взети Одринска Тракия, Македония и Южна Добруджа.
В тези войни България участва с 660 000 бойци, от които са убити 66 219, а са ранени 113 458 души, като мнозина остават военноинвалиди. Отделно са стотиците хиляди вдовици, сираци и родители на загинали.
В Първата световна война участват 36 държави със 70 млн. бойци, от които са убити 10 млн. и ранени 20 млн. България се включва на 14 октомври 1915 г., а излиза от войната на 29 септември 1918 г. Страната ни участва с 880 000 бойци, от които загиват 101 224, умират от болести 24 000, а са ранени 156 026, като голяма част остават военноинвалиди. Отделно остават стотици хиляди вдовици, сираци и родители на загинали.
И тази война завършва катастрофално за България. Цар Фердинанд абдикира. Неблагоприятните външни и вътрешни събития довеждат народа до бедствено положение. Икономиката на България е разрушена, спекула се вихри. В най-тежко положение са пострадалите от войните – военноинвалиди, вдовици, сираци и родители на загинали.
На 27 февруари 1919 г. министър-председателят Александър Стамболийски подписва Ньойския мирен договор, по силата на който са отнети от България Южна Добруджа, Западна Тракия, Македония и Западните покрайнини и са наложени репарации, който възлизат на 2 250 000 златни френски франка. Освен това България е задължена да предаде на Сърбия, Гърция и Румъния 37 825 глави едър и 33 000 дребен рогат добитък, а на Сърбия – 210 000 тона качествени каменни въглища.
В края на 1918 г. военните и градските болници са препълнени с ранени и болни войници и офицери.
През 1919-1920 г има 393 926 души, които получават лична и наследствена военноинвалидна пенсия, но съществуването им е застрашено поради ниските суми. Много от постъпилите на работа в държавните и общинските служби не получават военноинвалидна пенсия.
Във Втората световна война участват 61 държави със 110 млн. бойци, от които са убити 22 млн. и са ранени 34 млн. България участва във Втората световна война през 1944 -1945 г. с 448 000 бойци, като са убити 9954 и са ранени 1406 души, от които голям брой остават военноинвалиди. Вдовиците, сираците и родителите на загиналите са над 100 000.
о.з. майор Златко КОЛАЧЕВ, секретар на общинската и областната организация на СОСЗР - Кърджали
