Мартеницата е една от най-автентичните изконни български традиции. В съвременния свят без граници мартеницата прави нас, българите, различни, уникални, интересни.
България обаче, не е единствената страна където по древна традиция на 1 март се чества краят на замрелия през зимата живот и началото на обновлението, на пробуждането на пролетта и новия 4-сезонен климатичен цикъл в умерените географски ширини.
Днешните поколения българи вероятно ще се зачудят на факта, че в Средновековието България е дала на Албания и Румъния православието, а след Втората световна война БКП е създала компартиите в тези наши балкански съседки, но пък може да приемат за естествено отбелязването и там на стародавния български празник „мартеница“.
В Албания, към оплетения от пресукани вълнени червени и бели конци талисман „мартеница“, носен като гривна на ръката за здраве и берекет, се добавя и „назар“ против уроки – мънисто от синьо стъкло за защита и пропъждане от болести и зло. Напоследък древният средиземноморски символ „назар“ се забелязва и по „българските“ (made in China - произведено в Китай) мартеници – вероятно с цел повишаване размера на принадената стойност и по-високата печалба при китайския еквивалент, за сметка на българските производители и потребители на оригинала.
В Румъния посрещането на 1 март се чества от векове. На този ден милиони румънци подаряват по един "мартисор" (мартеница) на децата, родителите, приятелите и колегите си в Букурещ и из цялата страна. В Румъния, амулетите „мартисоари" (мн.ч. на мартисор), които исторически са се зародили в земеделския бит, днес са предмет на градската мода. В градска среда „мартисоари“-те се произвеждат от велур, медни жици, пластини и другирециклирани материали във форма на брошки, гривни или декоративни предмети.
"Градът възприе една селска традиция, която трансформира по артистичен начин. Продължаваме да отбелязваме идването на пролетта, макар че не сме така свързани с ритъма на природата, като хората на село. Това не е някакава отживелица. „Мартисорът“ е универсален символ. Традицията не е остаряла, след като съвременниците я подновяват в практични форми, приспособими към ежедневния живот", твърдят в Музея на земеделеца в Букурещ, един от най-уважаваните етнографски институти в Европа.
Според румънските културолози "мартисорът" е произлязъл от културата на даките – родствено племе на древните траки. Земеделците следвали ритъма на природата. Те празнували пролетта на 1 март, като закачвали червен конец (символизиращ жизнеността и страстта) и бял конец (символ на чистотата) по дърветата и рогата на кравите като знак за закрила и късмет. В началото на XX в. култът към „мартисора“ завладява румънските градове, като от обикновен конец се превръща в предмет, бижу и аксесоар. По време на комунистическия режим, който проповядва насилствена урбанизация, румънските студенти, работници и други социални групи масовопроизвеждали "мартисоари", които можели да продават в началото на март на определени места в градовете. На практика това било уникален шанс за частна търговия.
В България правенето на "мартеници" е традиция и занаят, чийто годишен оборот възлизана 30 мил.лева.Според агенция Франспрес, българска медия е инициирала кампания за вписване на тази традиция в световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Т. Стоянов