Учени установиха къде е границата между земната атмосфера и външния космос, съобщи Лайв сайънс.
Тя е на 118 км над земната повърхност, разкри нов инструмент, наречен Супратермален йонен апарат, създаден от екип на Университета на Калгари. Той я засече, като проследи сравнително слабите ветрове от земната атмосфера и по-силния поток от заредени частици в космоса, който може да достигне скорост 1000 км/ч.
Понятието обаче остава объркано, защото то се определя от разнородни дефиниции. Някои астрономи приемат за граница с космоса преминаването линията от 80 км над Земята.
Други, включително и космическата индустрия, я приемат като 100 км. Теодор фон Карман още в началото на миналия век изчислява, че на тази височина атмосферата е толкова разредена, че е пренебержима и обикновените летателни апарати не могат да функционират.
Други обаче поставят тази граница чак на 21 милиона километра над Земята, защото там вече земната гарвитация не е доминантна. Международната федерация по въздухоплаване, която определя стандартите, приема за граница с космоса 80 км.
САЩ обаче официално никога не са приемали подобен стандарт, защото той би усложнил въпроса с правата за преминаване на спътниците. НАСА използва линията от 122 км при връщане в атмосферата, защото на тази височина совалките превключват управлението си.
Възможността да се правят измервания в този район е твърде ограничена, защото той е над обхвата на балоните и под този на сателитите. Канадският инструмент е монтиран на ракетата JOULE-II. Тя се издига до около 200 км на 19 януари 2007 г. и събира данни пет минути, докато преминава през "границата на космоса".
Данните позволяват да бъдат изчислени енергийните потоци към земната атмосфера и да бъде изучено по-добре взаимодействието между космоса и атмосферата.
Тя е на 118 км над земната повърхност, разкри нов инструмент, наречен Супратермален йонен апарат, създаден от екип на Университета на Калгари. Той я засече, като проследи сравнително слабите ветрове от земната атмосфера и по-силния поток от заредени частици в космоса, който може да достигне скорост 1000 км/ч.
Понятието обаче остава объркано, защото то се определя от разнородни дефиниции. Някои астрономи приемат за граница с космоса преминаването линията от 80 км над Земята.
Други, включително и космическата индустрия, я приемат като 100 км. Теодор фон Карман още в началото на миналия век изчислява, че на тази височина атмосферата е толкова разредена, че е пренебержима и обикновените летателни апарати не могат да функционират.
Други обаче поставят тази граница чак на 21 милиона километра над Земята, защото там вече земната гарвитация не е доминантна. Международната федерация по въздухоплаване, която определя стандартите, приема за граница с космоса 80 км.
САЩ обаче официално никога не са приемали подобен стандарт, защото той би усложнил въпроса с правата за преминаване на спътниците. НАСА използва линията от 122 км при връщане в атмосферата, защото на тази височина совалките превключват управлението си.
Възможността да се правят измервания в този район е твърде ограничена, защото той е над обхвата на балоните и под този на сателитите. Канадският инструмент е монтиран на ракетата JOULE-II. Тя се издига до около 200 км на 19 януари 2007 г. и събира данни пет минути, докато преминава през "границата на космоса".
Данните позволяват да бъдат изчислени енергийните потоци към земната атмосфера и да бъде изучено по-добре взаимодействието между космоса и атмосферата.
