Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков постави начало на дискусия за новото райониране на страната. В присъствието на кметове, областни управители и представители на научните среди той представи три варианта за деление на страната – с шест, пет и четири района. Всеки от тях има своите плюсове и минуси, предимства и недостатъци, затова предложенията ще бъдат обект на широко обществено обсъждане през следващите месеци и едва когато се чуят всички мнения, позиции и аргументи, ще бъде взето решение.
Министърът подчерта, че дебатите предстоят в цялата страна и ще е нужно да се вземе балансирано решение. Той изрази предпочитание към втория вариант, който предвижда България да бъде разделена на четири района:
– Югозападен, включващ областите: Софийска, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник
- Тракийско-Родопски с области Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян
- Черноморски, включващ областите Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен
- Дунавски, в който влизат областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново Русе, Разград и Силистра
Този вариант се доближава до най-дългосрочната демографска устойчивост, която търсим, подчерта регионалният министър. Той е най-балансиран. При него е спазено естественото географско деление на страната и дава възможност за използване на потенциала на р. Дунав и Стара планина. Следват се традиционни и утвърдени с годините културно-икономически връзки между дунавските, черноморските и тракийските общини. В Стара Европа районите имат имена, като например Тоскана и Умбрия в Италия, Тирол в Австрия, Бавария и Баден-Вюртемберг в Германия. По същия начин и у нас районите могат да носят имена на база определени географски характеристики, посочи Николай Нанков.
В момента България е разделена на шест района от ниво 2 – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен, Южен централен и Югоизточен. Заради изискванията на европейската статистика трябва да бъде направена промяна в обхвата им, за да се отговори на критерия за брой население в тях. За районите от ниво 2, например, населението трябва да е минимум 800 000 души, докато в момента Северозападният район е под това ниво, а Северният централен се доближава до долния праг.
Целта на промяната е да бъдат създадени силни и жизнени райони, които да са добре географски обособени и стабилни по отношение броя на населението. Промените трябва да създадат и по-добри условия за европейско финансиране в предстоящия програмен период. Според министъра това не е най-важното. Необходимо е да се създадат предпоставки за провеждането на правилна териториална политика, заяви той. Трябва да създадем силни, жизнени, райони с дългосрочни перспективи за устойчивост, със силни културни, икономически и транспортни връзки, които да са ясна териториална база за разпределението на бъдещите европейски средства. Трябва да минимизираме явлението „център – периферия“, посочи още Нанков.
В рамките на дискусията сериозно внимание бе обърнато и върху това дали столицата София да бъде обособена в отделен район, както е предложено в третия вариант.
Според европейските регламенти районите се делят на слаборазвити, райони в преход и силно развити. Слабите имат БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност, което е под 75% от средното за ЕС. Районите в преход имат БВП, което е между 75 и 90% от средното за ЕС, а силно развитите – над 90%. Класификацията по този критерий определя достъпа на регионите до европейско финансиране. Силно развитите имат по-ограничен достъп до безвъзмездно финансиране от европейските фондове. А развитите райони нямат достъп до Кохезионния фонд. Така, ако София град бъде обособен в самостоятелен район от ниво 2, ще има по-ограничен достъп до финансови средства, защото попада в категорията „Развит“. Министърът застъпи мнението, че столицата не трябва да се обособява в отделен район, а да бъде част от голям.
Същата позиция изрази и кметът на столицата Йорданка Фандъкова. Според нея оставането на столицата като част от Югозападния район ще бъде приемлив вариант, защото това ще гарантира по-добър достъп до европейско финансиране в периода след 2020 г.
Министър Нанков и столичният кмет застъпиха мнението, че в центъра на териториалната политика трябва да са хората, като се следва принципът, че средствата се насочват там, където са те.
