Както знаем животът се нуждае от три неща: енергия, вода и химия.

Ледената луна на Сатурн Енцелад разполага с всички тях, както потвърди космическия апарат Касини на НАСА през последните години от мисията си до планетата.

Докато Касини изследваше обкръжението на Сатурн, сензорите му засякоха газови гейзери на южния полюс на Енцелад. Гейзерите се състоят от въглероден диоксид, амоняк и органични вещества като метан.

Но по-важното е, че съставът им включва и молекулярен водород – два свързани водородни атома. Това е съставката, която организмите от земното царство използват за енергия.

Под ледената обвивка на Енцелад се намира течен океан. Астронавтите търсещи си подходяща дестинация за космическа почивка, ще бъдат разочаровани. Луната е бедна на кислород. Там долу е и доста тъмно, защото ледената покривка отразява 90% от слънчевата светлина.

Въпреки смразяващото време на повърхността, водата на дъното достига температура от 90 градуса по Целзий.

Колкото и да се сурови условията на луната, скорошен експеримент доказа, че е възможно на Енцелад да живеят организми, подобни на тези на Земята.

Учени от Австрия и Германия симулирали условията на Енцелад и доказали, че малките колонии от микроби, обитаващи хидротермалните цепнатини на Земята, биха могли да оцелеят.

Археите са микроскопични едноклетъчни микроорганизми. Под микроскоп те наподобяват бактериите. И въпреки това се смятат за отделна форма на живот. Археите са толкова тясно свързани с хората, колкото и с бактериите.

Те живеят и се прехранват от химически вещества близо до хидротермалните цепнатини - там където не прониква слънчева светлина,.

Изследователите симулирали условията на Енцелад, като всичките им опити включвали молекулярен водород.

Астробиолозите предполагат, че водородните молекули се образуват при процес, наречен серпентинизация – той е резултат от химична реакция между скалистото ядро на луната и горещата океанска вода.

Учените експериментирали с различно количество молекулярен водород, те променяли и киселинността, налягането и концентрацията на газа в симулираните хабитати.

Причината е, че засега липсва конкретна информация какво точно се намира под повърхността на Енцелад.

Един от изследваните видове археи Methanothermococcus okinawensi се справил най-добре в симулираните условия.

Този организъм бе открит в система от хидротермални цепнатини близо до Окинава, Япония, на 900 метра под морското равнище. Methanothermococcus okinawensi използва въглеродния дикосид като източник на въглерод и молекулярен водород, за да си набави енергия. Предполага се, че бактериите на Енцелад правят същото.

Археите не само оцелели в суровите условия, включително изключително високо налягане, но произвели и метан с нарастването си.

Организми с подобен начин на живот, биха могли да обяснят наличието на метан на Енцелад, заключават учените, провели изследването.

Нужно е, обаче, да се внесат някои уточнения. Касини откри формалдехид на Енцелад, който би могъл да прекъсне жизнения цикъл дори на най-издържливите археи.

Methanothermococcus okinawensi биха могли да устоят на определени концентрации формалдехид. Но в изследването развитието им бе възпрепятствано при концентрации на формалдехид, засачени от апарата Касини на Енцелад.

Проучването само предполага, че на луната съществува хидротермална система. Засега категорични доказателства за такава липсват. Освен това, не само биологични фактори биха могли да обяснят наличието на метан на Енцелад. Газът може да се образува и вследствие на небиологични процеси.

Източник: washingtonpost.com