Сделката за продажбата на ЧЕЗ и политическите последици от нея остават сред водещите теми на всекидневниците.

"В последната седмица една частна сделка успя да ангажира премиера, президента, парламента, извънпарламентарни партии и енергийни експерти. Причината е подписаният договор за покупка на българския бизнес на ЧЕЗ - компанията, която осигурява електроснабдяването на цяла Западна България, от слабо известната до момента "Инерком България". Съмненията дойдоха от факта, че фирма с оборот от около 50 млн. лв. възнамерява да купи бизнес за 1.8 млрд лв. Както и от неочаквания политически трус, който сделката предизвика, след като енергийният министър Теменужка Петкова подаде оставка по искане на премиера заради познанството си със собственика на фирмата - родената в Пазарджик, живееща в София и стояща далеч от публично и медийно внимание Гинка Върбакова. Около бизнеса на Върбакова и семейството й продължава да има доста неизяснени въпроси, въпреки двете интервюта, които собственичката на "Инерком България" даде през уикенда, за да увери, че всичко около сделката е прозрачно, и сдържаните коментари на ЧЕЗ, че са минали всички процедури и няма съмнение в способността на компанията да плати за покупката. Кой е купувачът? За "Инерком България" се знае, че е създадена през есента с цел участие в конкурса за продажба на българския бизнес на ЧЕЗ. Тя е част от по-голяма група компании, които се развиват повече от 10 години в областта на енергетиката, енергийната инфраструктура и строителството. Едноличен собственик на капитала на купувача сега е "Инерком инвестмънтс" на Гинка Върбакова. Справка на "Капитал" показа, че основният актив на собствениците на "Инерком" са четири соларни парка, построени с пари от чешкия металургичен магнат Зденек Земек, който вече е напуснал партньорството. Оборотът на фирмите им се оценява на около 50 млн. лв. Цената на сделката не е обявена, но по информация на "Капитал" "Инерком България" е предложила 320 млн. евро, срещу които ще добие "ЧЕЗ електроразпределение България", "ЧЕЗ електро", "ЧЕЗ трейд" и малки ВЕИ активи - видинския соларен парк "Фри енерджи проджект Орешец" и недовършената централа на биомаса в Смолянско. От наличната досега информация е известно, че повече от половината средства за цената, или около 180 млн. евро, ще се набавят чрез кредит от други две компании, които обаче не са назовани. Стои ли банка зад сделката? В интервю в събота Гинка Върбакова обясни, че "Инерком" ще бъде подкрепена единствено от уважавана банкова институция, която ще предостави кредит. Името на банката все още не е известно и породи множество спекулации. Върбакова обаче отказва да я назове преди регулаторите да дадат съгласие и сделката да бъде приключена официално, като се позовава на строги клаузи за конфиденциалност. Гаранцията за участие в сделката беше от Уникредит Булбанк, но потвърждение, че банката ще участва и с кредитиране, засега няма..." - в. "Дневник".

"Ако сделката за придобиване на ЧЕЗ бъде възпрепятствана, това ще е нарушаване на инвестиционния интерес, заяви Гинка Върбакова в ексклузивно интервю за NOVA. "Смяната на собствеността на ЧЕЗ не променя по никакъв начин услугата, която крайният потребител ще получава, нито цената, която ще заплаща", обеща тя. Бизнесдамата от Пазарджик беше категорична, че фирмата, която купува ЧЕЗ, е 100% нейна собственост. Тя заяви, че от 20 години е в частния бизнес, а от 10 години се занимава с енергетика, и в частност - с фотоволтаици. "Аз съм едноличният собственик на компаниите. Това се вижда от Търговския регистър", заяви Върбакова. На въпрос защо чешката държава е избрала именно нейната компания, тя отговори: "Не мога да кажа защо са избрали нас. Това беше една дълга и много сложна процедура, в която се изискваха много финансови документи, които да гарантират кои сме ние, какъв е нашият опит и какво можем да направим. По принцип при такъв вид финансиране, защото покупката на активите на ЧЕЗ ще стане с привлечено финансиране с банков кредит от международна банкова институция, която към момента, за съжаление, не мога да разкрия". Бизнесдамата призна, че компанията, която участва в процедурата, е на 1 година... "Нашето име беше в медиите от една година. И досега никой не ни потърси, за да ни попита кои сме", каза Върбакова..." - в. "Стандарт".

"В момента няма сделка, а има предварителен договор. Решението за приватизация на ЕРП-та е взето като политическо. В управлението на ГЕРБ за тези 10 години ние не сме приватизирали нито една структура. Това заяви зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов в предаването "Лице в лице" по Би Ти Ви по повод сделката за продажба на ЧЕЗ. "Тази сделка е изповядана с предварителен договор в Чехия между 2 частни компании. От всичко това, което излезе в публичното пространство, могат да останат впечатления, че имаме притеснения. Но пък силата на тези органи, които в момента трябва да извършват проверка, е че до влизането в силата на този договор, ще се види дали има съответните средства, кой е източникът на тези средства. Всичко това ще бъде установено след тази проверка", смята той. "Хубавото в тази ситуация е, че има конкретно лице, а не някоя офшорка. Докато не бъде проверено всичко от българските органи, аз не смятам, че трябва да правим заключения. Това ще бъде грешно и държавата може да бъде подложена на възможни спекулации", заяви Цветанов. "Всичко зависи от проверките, които ще бъдат направени. Аз вярвам в българските институции, които са независими и взимат решения далеч от политическите въпроси. Теменужка Петкова подаде оставка, защото беше персонално атакувана. Държавата реално няма отношения в договора. Госпожа Петкова е изключително отговорна и коректна", допълни още той..." - в. "24 часа".

"Сделката за ЧЕЗ на практика трудно може да бъде спряна Въпреки голямата суматоха, която настана сред българските политици, и наредените от премиера Бойко Борисов проверки, сделката за активите на ЧЕЗ в България на практика трудно може да бъде спряна. Пред Нова ТВ вчера собственичката на "Инерком България" Гинка Върбакова, която бе определена от ЧЕЗ за купувач на бизнеса й в България, дори предупреди, че ако държавата попречи на сделката, това ще е нарушаване на инвестиционен интерес. Това би могло да се тълкува като намек, че тя ще търси правата си в съда при такъв развой. По закон по сделката становище трябва да дадат Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за финансов надзор (КФН) и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В неделя премиерът нареди проверки да направят и ДАНС, и НАП. Данъчните вчера изпълниха нареждането, но отказаха да дадат подробности. Върбакова вчера уточни, че всички висящи задължения на нейни фирми към хазната вече са погасени. А и финансирането на сделката се осигурява чрез заем, а не със собствени средства. Така че, дори НАП да установи нарушения, тя може да санкционира фирмата, но не и да спре сделката. За работата на ДАНС по принцип нищо не се съобщава, а и не е ясно как и на какво основание службата би могла да се намеси в случая. Според Гинка Върбакова за продажбата на ЧЕЗ не се изисква одобрението на КЕВР. Думите й бяха потвърдени и от Пламен Младеновски от дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" към КЕВР. Пред Би Ти Ви той посочи, че ако продажбата стане по същата схема, по която беше продаден Е.ОН преди години, КЕВР няма правомощия да се произнася по сделката... КФН пък ще следи дали евентуално новият собственик на ЧЕЗ ще отправи честно и прозрачно търгово предложение към по-малките акционери, ако реши да изкупи дела им. Върбакова каза, че това ще бъде сторено. Така че и тук пречка едва ли ще има, поне до финализиране на сделката..." - в. "Сега".

"Лидерът на "Демократи за силна България" Атанас Атанасов заяви преди Би Ти Ви, че докато е ръководил Национална служба "Сигурност", която е предшественик на сегашната Държавна агенция "Национална сигурност (ДАНС), съпругът на купувача на ЧЕЗ Гинка Върбакова е бил познат на службите в страната. Атанасов бе начело на службата от 1997 г. до 2001 г. По думите му Славчо Върбаков е участвал в "афера за едни фалшиви импулси, които източват БТК". Той уточни, че случаят е от 1999 г. "Славчо Върбаков е енергичният двигател на семейния бизнес. От скандала с тези телефони с импулси този човек се оттегли от всички фирми, в които участват", допълни Атанасов и добави, че след това жена му е започнала да се занимава официално със семейния бизнес. Скандалът с импулсните телефони стана публичен след разследване на "Капитал". Проверката на Националната служба "Сигурност" започна след сигнал от БТК, че има завишен фиктивен трафик към телефони с добавена стойност. Първите сигнали са били дадени през май и юни 1999 г. Разследвани са близо 30 фирми, едната от които е ЕТ "Славчо Върбаков" - Пазарджик. Според него купувачите на българския бизнес на чешкото дружество "очевидно са подставени лица", като уточни, че те може би са близки до групировката СИК. Той каза още, че разполага с информация, че финансирането за сделката ще стане по три канала, като само единият е свързан с банково кредитиране. Атанасов допълни, че досега службите е трябвало да проверят всяка една фирма, която е заявила участие за придобиването на ЧЕЗ..." - в. "Дневник".

Вестниците във вторник проследяват и участието на премиера Борисов във форума за Западните Балкани, организиран в Лондон от Европейската банка за възстановяване и развитие.

"30 милиарда евро поиска министър-председателят на България Бойко Борисов от ЕБВР за инвестиции в инфраструктурата на Балканите - транспортни коридори, жп пътища и дитигални връзки. Това стана на Инвестиционния форум в централата на банката в Лондон, който бе открит от председателя на на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Сума Чакрабарт и българския премиер. В конференцията участват лидери от всички страни от региона. Борисов се беше подготвил сериозно, показа картата на Балканате и инфраструктурните проекти и изказването му предизвика значителен интерес. В българската делегация са министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев. "Трябва да има ясна перспектива за държавите от Западните Балкани. ЕБВР остава основен инвеститор в региона. От дълги години сме приятели на региона", каза Сума Чакрабарти при откриване на форума. "Трябва да съумеем да се справим с конкуренцията. Трябва да направим всичко необходимо, за да отключим още повече инвестиции в региона, за да има повече ефективност. Но за да стане това, са нужни и структурни реформи - по-голям достъп до пазара на труда, повишаване на квалификацията на хората", подчерта шефът на ЕБВР. "Всичко, което е необходимо го има на Балканите. Те са райско място", заяви Бойко Борисов на Инвестиционния форум. "Ще се борим, колкото може по-бързо страните от Западните Балкани да се присъединяват към Европейския съюз", поясни той. "Крайно време е да говорим с цифри и срокове за транспортните коридори. Цялата сума на инвестициите в инфраструктура на Балкани ще струва 30 милиарда евро", заяви българският премиер. "На политическо ниво вече имаме успехи. Косово и Сърбия се срещат. Всички знаем, че ако регионът иска да просперира, трябва да си оправим инфраструктурата и да привлечем инвестиции, посочи българският премиер. Борисов представи на картата коридори 8, 4 и 10 и добави, че всеки един от балканските премиери ще представи своята визия за коридорите в четвъртък в София на среща, на която ще присъства и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. "Коридор №8 е изключително важен коридор, който свързва Азия с Адриатическо море", каза българският премиер. Той посочи, че дигиталната структура ще струва 5 милиарда евро. "Ако нямаме бърз интернет, инвеститорите дори няма да говорят с нас", каза Борисов. Цялата сума на инвестициите в тези проекти ще бъде 30 милиарда евро, а за войните в бивша Югославия похарчихме 50 милиарда евро. "Всички тези проекти ще са от изгода на всички балкански страни, които ще бъдат свързани с модерни магистрали и интернет", подчерта премиерът Борисов. Той цитира британската премиерка Тереза Мей, която е казала, че Великобритания излиза от ЕС, но не и от Балканите." - в. "Стандарт".

"Премиерът Бойко Борисов предлага изграждането на АЕЦ "Белене" да се превърне в общ балкански проект с европейско финансиране. Идеята бе оповестена в Лондон на Инвестиционен форум за Западните Балкани, организиран от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)... "Имаме 2 платени нови ядрени реактора, които стоят в кашони", заяви министър-председателят... "Хората на Балканите ще ни повярват, когато ни видят с булдозерите, че почваме да строим. Ние сме си дали сметка, че с войни и с доказване кой е по-силен, нищо не е постигнато и сме най-бедните.", заяви още Борисов на форума..." - в. "Труд".

"На премиера Бойко Борисов му дойде нова идея за реализацията на проекта АЕЦ "Белене". На инвестиционния форум за Западните Балкани, който Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) организира в Лондон днес, българският министър-председател разви тезата как с помощта на банката може да се финансира един балкански проект, в който да се включат вече купените реактори за непостроената атомна централа. "България има много добре развита електропреносна система и в момента изнасяме през Сърбия за Гърция и за Македония ток... Днеска ми дойде идеята, че това би могло да е за нашата АЕЦ "Белене" едно прекрасно решение с европейско финансиране, с акционери всички нас, така че можем да си говорим и това", обясни Борисов на пресконференцията след форума... "Би могло електропреносните ни системи да се свържат така, че от България, през Подгорица да отива в Италия", каза още Борисов. Той говори за газовия хъб "Балкан", за готовия интерконектор с Румъния и др. По време на форума министър-председателят проведе среща със заместник помощник държавния секретар на САЩ за Европа и Евразия Матю Палмър, пред когото представи приоритетите на България за развитие на газовата инфраструктура и постигане на независимост на страната по отношение на газовите доставки. Борисов акцентира върху изграждането на европейския хъб "Балкан" и неговото значение за България и за региона, съобщи Министерският съвет..." - в. "Дневник".

"При откриването на форума пък Борисов подчерта, че са нужни около30 млрд. евро за изграждане на транспортна, железопътна и дигитална инфраструктура на Западните Балкани. По думите му всичко може да бъде построено в следващите 7-8 години, ако има ясен план и финансиране, което според него може да дойде от банки като ЕБВР, Европейската инвестиционна банка и Световната банка, "някой грант от Юнкер, кофинансиране от държавните бюджети". "Крайно време е да говорим за цифри, срокове и кое кога ще стане", каза Борисов. От думите му се разбра, че може да има инвеститорски интереси от Китай, Турция и Русия, но това си е "нашата Европа" и парите трябва да дойдат оттук. "Или финансираме и изграждаме модерни Балкани, или се подготвяме за друго. Тя войната не беше отдавна", каза Борисов. Премиерът показа на карта и маршрутите на коридорите 4, 8 и 10. Коридор №4 по план свързва Росток, Берлин Дрезден, Прага, Виена, Братислава, Будапеща, Тимишоара, Видин, София, Солун, Истанбул. Коридор №8 трябва да улесни свързването между албанското пристанище Дурас, Тирана, Скопие, София, Пловдив, Стара Загора, Бургас и Варна, а №10 - Залцбург, Любляна, Загреб, Белград, Ниш, Скопие и Солун. "Планът, който предлагаме, е изключително изгоден за всяка една от държавите. Когато има тези транспортни коридори, всяка една столица ще може да има достъп до нея с жп линия и магистрала и съответно интернет", каза Борисов. Според него нужните средства са 20 млрд. евро по-малко от изхарчените за войните в Югославия, Косово и Босна и Херцеговина. "Балканските лидери да напишат домашното си до 1 март, когато да кажат своите приоритети и колко средства могат да отделят", каза още премиерът. Тогава в София ще завърши балканската обиколка на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и той ще се срещне с тях. Борисов призова колегите си да покажат заедно на Европа, че са отличници, и да направят процесите по изграждане на коридорите необратими. "Балканите са райско място и има всичко необходимо", каза още Борисов. Около 5 млрд. евро пък ще струва изграждането на дигиталната инфраструктура във всяка една от държавите от Западните Балкани. Според българския премиер инвеститорите вече дори няма да говорят с лидерите, ако в държавите няма бърз интернет. От своя страна президентът на ЕБВР Сума Чакрабарти каза, че трябва ясна перспектива за балканските държави. "Трябва да направим всичко необходимо, за да отключим още повече инвестиции в региона, за да има повече ефективност. Но за да стане това, са нужни и структурни реформи - по-голям достъп до пазара на труда, повишаване на квалификацията на хората", каза Чакрабрати. Впечатлен от думите на Борисов бе албанският му колега Еди Рама, който пак го нарече "Меркел на Балканите". По-късно Борисов се срещна и с представители на британското правителство. Пред министъра на финансите Филип Хамънд премиерът представи инфраструктурните проекти в Западните Балкани. Той подчерта, че макар Великобритания да излиза от ЕС, тя продължава да е част от Европа, чиято сигурност зависи от просперитета на всеки регион на континента. Борисов обърна специално внимание върху изграждането на трансевропейските транспортни коридори, на проектите за развитие на дигиталната и енергийната инфраструктура, които ще подобрят свързаността в Европа, ще доведат до повече инвестиции и ще създадат работни места в страните от Западните Балкани. В разговора си с държавния секретар на Обединеното кралство Дейвид Дейвис Борисов отбеляза, че въпреки процеса на Брекзит Европа трябва да остане обединена и силна. Двамата бяха единодушни, че България и Великобритания ще запазят добрите си партньорски отношения в политиката, икономиката, туризма и сигурността..." - в. "24 часа".

Вестниците съобщават и за отзвука на възмущение от участието на национални състезателки по художествена гимнастика в реклама на хазарт.

"Реклама на Националната лотария с участието на националния отбор по художествена гимнастика създава риск от насърчаване на деца и млади хора към хазартни игри, предупреди Националната мрежа за децата в писмо до различни държавни институции. Организацията поиска спиране на рекламата и законодателни промени за ограничаване на влиянието на хазарта върху децата и младежите. "Клипът откровено насърчава деца и млади хора да играят хазартни игри, търкайки билети с примамливото заглавие "Шоколад", използвайки влиянието на примера на момичетата от Националния отбор по художествена гимнастика. Дори и да приемем, че всички участници в клипа фактически имат навършени 18 години, то впечатлението, което се създава, е за участието на деца и млади хора, които са възприемани за пример от други деца, които ги гледат", казват от групата, обединяваща различни граждански организации. Оттам изтъкват, че рекламата е в разрез с поне четири законови и подзаконови нормативни акта, като цитират разпоредби от Закона за електронните медии, Закона за закрила на детето и Закона за хазарта. "Не на последно място, участието на Националния отбор по художествена гимнастика в рекламен клип, който цели придобиването на печалба от собствениците на частно хазартно дружество "Национална лотария", поставя сериозни въпроси и от гледна точка на публичния образ на отбора и Българската федерация по художествена гимнастика, която декларира като своя цел развитието на художествената гимнастика, запазването на нейния национален престиж и увеличаване на социалната значимост на този спорт", посочват от Националната мрежа за децата. Те настояват Националният съвет по саморегулация да излезе със становище по проблема и призовават Съвета за електронни медии да спре излъчването на рекламата..." - в. "Дневник".

"НПО сезира 8 институции заради реклама на лотарийни билети, в която участват български гимнастички. "Клипът откровено насърчава деца и млади хора да играят хазартни игри, което е грубо нарушение на етичните и законови норми", смятат от НПО-то, обединяващо 150 организации. Сигналът е адресиран до медийната комисия в НС, Държавната агенция за закрила на детето, министерствата на финансите и на спорта, Държавната комисия по хазарта, СЕМ, Националния съвет за саморегулация и Федерацията по художествена гимнастика. Става дума за реклама на нов вид лотариен билет, кръстен "Шоколад" с участието на Илиана Раева и момичетата от националния отбор. "Дори и да приемем, че всички участници в клипа фактически имат навършени 18 г., то впечатлението, което се създава, е за участието на деца и млади хора, които са възприемани за пример от други деца, които ги гледат. Млади хора, които полагат неимоверни усилия в спортната зала и в училище, са подтикнати да участват в реклама с цел печалба от хазарт, която е недостойна и неуважителна към техния труд и усилия", посочват от Национална мрежа за децата и настояват Агенцията за закрила на детето да провери възрастта на участничките. От организацията цитират етичните правила за реклама, приети от Националния съвет за саморегулация, според които рекламата не бива да подбужда непълнолетните да участват в хазартни игри. Посочени са и 4 законови разпоредби, които според тях в случая са нарушени. От ДАЗД заявиха, че при тях не е получаван сигнал за въпросната реклама, а когато такъв постъпи, ще бъде разгледан. На въпрос дали агенцията няма да се самосезира по случая, който е публичен, оттам заявиха, че ще го направят, след като се запознаят с него. Мария Стоянова от СЕМ също заяви, че сигналът още не е пристигнал при тях. Според нея в рекламата "може би има проблем". "Интересно е дали участниците в нея имат 18 г.", поясни тя..." - в. "Сега".