Блудство на 14-годишен с момче на 11 г. в Хасково е една от сериозните прояви от деца през миналата година. За случилото се съобщи секретарят на местната Комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните – Юлия Динкова. Защо се стига до такива ситуации и каква е причината за такъв вид поведение, обясни Динкова, която заема длъжността от 2006 г.

Г-жо Динкова, какво показва отчетът за детската престъпност за 2017 г.?

Ситуацията в Хасково е доста спокойна. Има тенденция към плавно, но сигурно повишаване на броя на противообществените прояви в сравнение с минали години, за което няма как да не се безпокоим. Във всяка сфера на обществения живот има спадове и пикове, така е и с така наречената детска престъпност. Но като цяло Хасково е едно спокойно място, като общината е под средното ниво за страната по този показател.

Какви са видовете противообществени прояви през 2017 г.?

Водещи са дребните кражби. И през миналите години те са били най-големия процент от противообществените прояви, извършени от деца от 8 до 18 г. През миналата година има 17 кражби, като 4 от тях са домови, 8 са от търговски обекти, магазини и една от части и вещи от автомобил.

Две деца са установени за държане на наркотично вещество. И в двата случая са непълнолетни момчета и се касае за наркотик с цел лична употреба.

Сериозен проблем през отчетната година е управление на МПС, обикновено от момчета, без свидетелство за правоуправление. Голямата ни тревога идва от обстоятелството, че всички деца, без изключения, с които миналата година сме работили за такава проява, постановени от органите на полицията, се оказва, че мотопедите им са подаръци от родителите им. Това буди изключително голямо недоумение у нас и виждаме едно неразбиране в погледите на родителите. Самото обстоятелство, че те са им купили като задоволяване на каприз или на собственото си родителско его, само по себе си е абсурдно. При нас са дошли преписки за 7 деца. Това обаче е масово явление, случващо се в нашия град през последните години. Изключителна мода, много опасна. Почти няма дете, от 8 клас нагоре, че и по-малки, да няма мотор, изключение правят един-двама. Не разбирам защо родителите им купуват такива подаръци, повечето от тях не са регистрирани в КАТ. Самите родители извършват няколко нарушения на закона, но най-страшното от всички е, че дават едно оръжие за самоубийство на децата си.

През 2016 г., имаше инцидент с момичета, които загинаха на място.

За съжаление това е лошия пример, потресаващо е. Това е най-голямата трагедия, която може да се случи. Момичетата не са били виновни като участници в движението за това ПТП, но обстоятелството, че са били на мотор, вероятно е сериозната причина за този ужасен край на децата. Така че и това даваме за пример... Подобни неща обаче имат краткотраен ефект върху децата. Тука е ролята на родителите - да имат отговорно поведение, което в никакъв случай не включва предоставяне на МПС на деца. Като имате предвид, че не са му купили ролкови кънки или велосипед, за да се учи, да има някакви умения за включване, за спазване на правила, да пази себе си и околните, му купуват мотопед, за да докажат нещо на някого или най-вероятно не могат да устоят на мрънкането на децата. Ние апелираме това просто да престане.

Какво се случва, когато се установи непълнолетен, който шофира мотопед без книжка?

От полицията констатират нарушенията, задържат превозното средство, установяват собственика, издават съответните актове и съответните разпоредителни документи по Закона за МВР и ЗдвП. Детето обаче бива изпратено при нас в Комисията за корекционно-възпитателна работа. Началото на тази работа у да обясним и на децата, и на родителите, които са задължителни фигури в нашето производство, защо това не трябва да се случва, защо това е опасно, какви биха били последиците от едно такова поведение. Да се опитаме да ги убедим, че трябва да приложат спешни мерки, за да се прекрати това и да се предотврати последващо такова. Това е валидно за всеки един от случаите на деца, когато попадат при нас, независимо от това какво нарушение на закона са направили.

Има ли случаи, в които децата и самите родители отказват да ви посетят?

Не, не сме имали такива случаи. Някои родители оказват съпротива, особено бащите, които трудно се съгласяват, че някъде са сгрешили, но успяваме да ги убедим. Категоричен отказ обаче не сме имали.

Има ли случаи на повторност – веднъж заловено дете да шофира без книжка, да бъде хванато отново?

Не. Специално за този тип деяния няма.

Ако има повторност, нещата опират и до ролята на родителите.

На 100% е ролята на родителите. По принцип, когато има повторност на някакво деяние, ние осъзнаваме, че родителят до голяма степен е допринесъл за такова нещо. Законът предвижда мярка и срещу родителите - глоби между 50 и 1000 лева. Ние сме прилагали и такива финансови мерки, за да поемат и родителите вина. Родителите са тези, които, съзнавайки, че има някакъв проблем, трябва да вземат съответните мерки и да се погрижат за детето си. При около 90% от случаите на деца, престъпили закона, е поради лекомислие, детска наивност, любопитство. Ролята на родителя е да го научи кое е правилно и кое е грешно.

Казахте, че има 17 кражби през 2017 г. Какво кара непълнолетни деца да посягат към чуждо имущество или вещ – недоимък или е друга причината?

Трябва да отбележим, че специално при кражбите именно това е причината. Виждаш една чужда вещ в един чужд двор и решаваш, че имаш нужда от нея, например сателитна чиния и я прибираш, защото нямаш или я продаваш. И това е много характерно.

Имаме няколко деца, които бяха крали от търговски обекти, някои от недоимък, други от срам да поискат, защото става въпрос за дребни кражби.

Какво са откраднали?

Слушалки на стойност 12-15 лева, парфюмчета, афтършейф. В единия от случаите на въпроса: „Защо го направи, не можа ли да поискаш пари от баба или дядо, тъй като родителите живеят в чужбина?“ То каза, че го е срам да поиска, защото и без това не достигали парите. Другият случай обаче е на момичета от заможни семейства, системно крали от парфюмерия, като цялата козметика е намерена в раниците им недокосната. Обяснението на децата е същото. Те се притеснили, че са го извършили, чудили се какво да правят, искали да го върнат, обаче не знаели как. Във всички случаи обаче голямата беда е, че те не споделят с родителите си. В забързания ритъм, в който живеем, родителите губят връзка с децата си и това е голямата тревога. В много от случаите децата търсят и внимание. Но в повечето случаи си е детска щуротия, лекомислие, много често - да се харесаш на приятел.

За да се спрат кражбите от деца, в случая вероятно фактор са родителите, които трябва да въздействат на децата си. Така ли е?

Няма как родителите да не са в основата и да не са основният фактор в отглеждането и възпитанието на едно дете. Майката и първият учител на детето са изключително важни за неговото цялостно израстване. Няма как факторът семейство да бъде избегнат. Затова, когато започнем да работим с дете по даден случай, ние правим анализ на семейната динамика. Когато едно дете е отделено от родителите си, обикновено работещи в чужбина, за да пращат пари, там проблемите са много. Лишаването от родителската ласка и ежедневния контакт с родителите е огромен проблем за израстването на детето и за неговото формиране като личност. И няма сила, която да го промени по благоприятен начин. Най-истинската подкрепа е това - майката и бащата да са близо до детето си.

Сред регистрираните деца за кражби, има ли такива от ромски произход?

Има деца от ромски произход, има деца от пълни семейства, има дете, живеещо с майка, има дете, чиято майка е с тежко заболяване.

При кражбите има ли повторност, но не само през 2017 г.

Случва се, но са изключения. По смисъла на Наказателния кодекс кражбата не е тежко престъпление, не е особено тревожно. Тежките са грабеж, убийство, каквито няма при нас. Преди около 5 г. имаше едно дете с около 47-48 грабежа. Той мина през съдебната система, настаниха го в Бойчиновци, но вече е пълнолетен и нямам идея къде е.

През 2016 г. имахме момче, което към този момент е със 7 условни присъди с множество грабежи и кражби. Ние го настанихме във ВУИ /Възпитателно училище-интернат/, но той бягаше системно. Има такива тежки случаи на поведение, но там факторите са съвсем различни, вероятно и генетически детерминирани, родово обременени и т. н. Тези деца се подлагат и на психиатрични експертизи. Там няма как да се повлияе с психологически методи и нерядко се стига и до затвор. Така че има и такива случаи, но те са изключения.

Непълнолетните подлежат ли на наказателна отговорност?

Да, за тежки престъпления. Това обаче е работа на прокурора, който преценява дали да бъдат изправени пред съда или да опитат детето да се повлияе от нашата работа.

Извършени са 47-48 грабежа от едно дете. На колко години е било?

Той започна от 15 и мисля, че докато го настанят в Бойчиновци, стана на 17 г.

Има ли други по-тежки престъпления в община Хасково през 2017 г.?

Не, не бих казала. Има едно блудство, за което можем да гадаем докъде и как се е случило. Но родителите на детето извършител го приемат за едно почти обичайно поведение и не виждат нищо страшно в тази работа. Споделят, че и те в детството си играели на подобни неща. Тоест детето очевидно има откъде да вземе модела. Няма как да го виним, но очевидно има примери за такова поведение в близката си среда и затова си е позволило едно такова нещо.

Между какви деца е блудството?

Двете са момчета – едното не е навършило 14 г., а жертвата е на 11 г.

От ромски произход ли са и на колко години са родителите на извършителя?

Да от ромски произход са и са от Хасково. Родителите са млади хора, на около 35-36 г. Бяха заинтересовани, дойдоха много роднини да проявят загриженост към детето, но такива е манталитетът им, такъв е начинът им на живот, такъв е капацитетът им. С тях трябва много работа, говорихме надълго и нашироко.

Как се държи извършителят, какво е неговото поведение?

Не иска да говори. Момчето се срамува. Разбрало е впоследствие, че очевидно това е нередно. Ние препоръчваме работа с психолог, но не може никой да задължим, защото е доброволно и имат ефект, когато нещата се случват доброволно, с разбиране на семейството, че детето има нужда от помощ. Но те не разбират това, че е проблем и не го възприемат като такъв. Надявам се, че това няма да се повтори с това дете, защото сме направили всичко възможно да разбере, че така не бива.

Колко време се работи с дете, извършило противообществена проява?

Различно е. Има случаи, с които работим цяла година. В зависимост от нашата първоначална оценка, защото ние в Комисията имаме един доста приличен опит за работа с деца и семейства, ако имаме съмнения и тревога, че има нещо, което е по-сериозно от обичайно детско поведение, тогава го насочваме към работа с психолог.

С какви специалисти разполага Комисията?

Имаме трима психолози, социални работници, педагози, имаме и външен консултант от Пловдив. Така че се опитваме със всички възможни средства и механизми, които законът ни позволява, да подпомагаме семействата и децата във възпитанието им. Ефектът се постига само когато е доброволно и когато родителите разбират, че има смисъл поне да опитат.

Може би обаче българинът още дълги години ще има проблем с това да отиде на психолог. Трудно хората различават психолог и психиатър, а понякога се налага комплексна работа, в зависимост от случая. Имаме случаи на деца с мозъчни увреди и се налага медицинско лечение. Методите на психологическите и педагогическите подходи вършат работа.

През миналата година открити ли са такива случаи на деца с психологически увреждания?

Има едно такова дете, с което работим отделно. Нормално е, когато децата имат някакво заболяване, да вършат нещо, което не е много в реда на нещата и насочваме родителите към специалисти, които да лекуват децата и да се овладее този процес.

Кой се занимава с децата под 8 г., защото и при тях има престъпност?

Отделът за закрила на детето. Възрастта пада и се опасявам, че ще става все по-лошо, защото насилието отвсякъде залива децата.

Интервю на Анета Кутелова