Ако живеете в един вход, в който сте се съгласили да разпределяте сметките си, а после вие откажете да го правите, силно вероятно е съседите ви да проявят неудоволствие. В един момент дори е възможно да се окажете без достъп до някакви услуги (например асансьор). България се намира в тази ситуация в ЕС в момента. Българската здравна каса има договор с останалите европейски здравни фондове, според който се ангажира да възстановява похарчените за лечение на български граждани в чужбина средства, ако тези хора са здравно осигурени. От години обаче НЗОК не прави това. Причината е проста - пари в бюджета няма. В резултат европейските болници отказват да лекуват българи, освен ако те не си платят в брой предварително и освен това са започнали подготовка за съдебни дела с българската институция, която им дължи над 200 млн. лв.

Заради дързостта си да напише това в писмо до парламента тази седмица директорът на касата Камен Плочев попадна на мушката на здравния министър Кирил Ананиев. Казусът се превърна в политически проблем – Ананиев поиска оставката на управителя, който се избира от парламента, защото не е уведомил първо него и защото с писмото си иска актуализация на и без това увеличения бюджет за здраве още през февруари. За да се разбере защо проблемът експлодира така, е важно да се уточнят няколко неща.

За какво плаща и за какво не плаща касата

Има ирония във факта, че Ананиев е бивш дългогодишен кадър на финансовото министерство. Защото не е особена тайна, че здравната каса оперира и бюджетира не спрямо медицинските нужди на осигурените български граждани, а според това какви приходи от осигуровки очаква финансовото министерство.

Ако никой не го казва публично, то е защото става дума за нарушение на законите. Според конституцията гражданите имат право на здравно осигуряване, което им гарантира достъпна медицинска помощ. Според Закона за здравното осигуряване пък здравната каса покрива напълно основния пакет медицински дейности, който включва на практика всички медицински дейности, а спешната помощ е безплатна и за сметка на държавата.

За да е факт това обаче, държавата трябва или да вдигне драстично парите, които внася всяка година в бюджета на касата, или да намали цените на услугите. Над две трети от здравните вноски идват от осигуряващите се в частния сектор 1.6 млн. души - над 2.5 млрд. лв. за тази година. Държавата плаща за осигурените от нея 4.5 млн. души (деца, пенсионери, държавни служители, съдебна система и др.) 1.2 млрд. лв. и със закон се е задължила след 10 години осигуровката на тези хора да достигне тази за минимална работна заплата.

Ето защо решението е да се държат ниски стойностите на услуги като основния пакет прегледи, изследвания, операции и лечение. Така цените на прегледите се определят по формула, която не отразява труда на лекарите и сложността на прегледа, направленията за изследвания не достигат, а клиничните пътеки в болниците не са увеличавани от повече от 10 години. Тяхната стойност е еднаква за цялата страна, не отразява нито положените грижи, нито тежестта на заболяване на пациента, нито пък резултата от лечението.

Понеже живеем в условията на пазарна, а не планова икономика, това изкуствено поевтиняване експлодира в други такси, които се покриват от хората, не от държавата. Сред тези лични плащания са изследвания в извънболничната помощ, престой в болница, избор на екип, ползване на по-добри условия в клиниката, лекарства. Общо годишно сумата е около 4 млрд. лв. От всички здравни стоки и услуги единствените с реална пазарна стойност, която се сравнява и с останалите европейски страни, са лекарствата.

Според данните на Световната банка България е една от страните с най-голямо доплащане за медицински услуги с лични средства – то е 47% от всички разходи. Здравната каса поема 40% от здравните услуги, 10% са от бюджета на правителството и минимална част - от частните здравни застрахователи. По критериите на Световната банка, за да може да се говори за адекватна и функционираща социална защита, плащанията със собствени средства не трябва да надвишават 15-20%.

Кой кого управлява

"Има изключителен елемент на демагогия" в управлението на касата, каза нейният директор Камен Плочев пред БНТ. Той е прав. Според закона за здравето министърът на здравеопазването провежда здравната политика. И неговият бюджет, и този на здравната каса обаче се определят според политиката на правителството и от 2001 г. досега в нито един бюджет не са предвидени средства за здравна реформа.

Пак по закон касата е обществена институция, чийто управител се избира от парламента. Надзорният й съвет включва на хартия мнозинство на осигурените – пет представители на синдикатите и работодателските организации и един на пациентските, срещу четири на държавата – двама заместник-министри на здравеопазването, един на финансите и директора на НАП. На практика първите много често гласуват с държавата.

На теория управителят трябва да предлага разпределението на средствата между районните здравни каси и оттам – до изпълнителите на медицински услуги. В момента според закона за бюджета на касата обаче това прави надзорният съвет, който на практика не носи никаква отговорност, а управителят е лишен от основните лостове на оперативно ръководство.

"Касата е практически одържавена, и то отдавна. Здравната каса би трябвало да е абсолютно независим орган, а надзорният съвет всъщност се управлява от Министерството на здравеопазването", коментира Нигяр Джафер, депутат от ДПС, пред БНР през седмицата.

Защо проблемът стана политически

Една такава система няма как да издържи при сблъсък с реалния икономически свят. Ето защо проблемът с европейските здравни каси е много по-голям, отколкото правителството иска да признае. То отразява факта, че едни български граждани се лекуват на реални пазарни цени в други държави, а касата трябва да плаща това с недостатъчните средства, които има. Резултатът са дълго влачени дългове.

Политическата част от проблема е, че актуализиране на бюджет още в началото на годината означава, че правителството не си е направило добре сметката за нуждите и харчовете си. В година, в която кабинетът стиска всичките си възможни палци да бъде приет в чакалнята на еврозоната, Ананиев, както и Владислав Горанов, няма как да допуснат това. Заради което последва и публичното мъмрене на Плочев и неговата почти оставка. Също така, доколкото стана ясно, финансовото министерство и Ананиев нямат никакво намерение да отделят още над 100 млн. лв., за да плащат задълженията към останалите каси. Това ще повлияе на лечението на няколкостотин българи, но ще запази сметките на правителството.

Какво е решението

Идеята с плавно повишаване на бюджета на касата, както сега се случва, очевидно не работи. За да се промени ситуацията, трябва да се случат няколко неща. Първо, министърът, надзорният съвет и управителят на касата би трябвало да затворят пробойните в системата. Ананиев пробва да направи това, като атакува договорите на държавни с частни болници. Пътят обаче е намаляване на броя на болниците, вдигане на качеството, адекватен контрол върху парите и върху услугите.

Второ, държавата трябва да вдигне парите, които плаща за осигуряваните от нея хора в системата.

Трето, или трябва да каже на хората, че здравните вноски ще се вдигнат, или да намали основния пакет здравни услуги, плащани от касата. Така или иначе, в момента гражданите плащат от джоба си парите, които държавата им "спестява". И накрая, би трябвало да има алтернатива с частни здравни фондове, които да се конкурират с касата.

Нищо от това не е популярно политически. Но ако искаме да спасим системата на българско здравеопазване, не можем да отлагаме много повече.