Скандалът със заместник-председателя на парламента Валери Жаблянов е сред водещите теми на вестниците в сряда.
"ГЕРБ и патриотите внесоха с 81 подписа искането за оставка. След като 44-ото народно събрание вече свали своя първи шеф Димитър Главчев заради БСП, то вероятно ще остане с един зам.-председател по-малко. Валери Жаблянов от БСП ще бъде отстрелян. Това стана ясно след политическите совалки във вторник. Парламентарната група на ГЕРБ събра и внесе 81 подписа (при нужни 80) за отстраняването на зам.-председателя социалиста Валери Жаблянов. Заедно с ГЕРБ под искането се подписаха и 5-има от 27-те депутати от "Обединени патриоти". Скандалът около Жаблянов се разгоря заради изречение в обръщение на Изпълнителното бюро на БСП до премиера, в което се казва, че Народният съд от 1945 г. е "едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие". Оказа се, че автор на позицията е Жаблянов - изготвил я след заседание на Изпълнителното бюро, на което получил тезите, но окончателният вариант не бил съгласуван с ръководството. Така изречението бе свалено от сайта на БСП часове след публикуването на позицията и бе представено като лично мнение на зам.-шефа на НС. Жаблянов има право на лично мнение, но само като депутат, а не от зам.-председателската позиция, подчертаха във вторник от ГЕРБ. Напомниха също, че парламентарната група на БСП не искала да почете на 1 февруари паметта на жертвите на комунизма... За да бъде отстранен Жаблянов, са нужни гласовете на половината от присъстващите в момента на вота депутати в пленарната зала. Оставката е точка първа в дневния ред на парламента за сряда. Освен на собствените си 95 депутати ГЕРБ може да разчита и на повечето гласове от партньорите си от "Обединени патриоти". "За" със сигурност ще са между 100 и 120 депутати - в зависимост от присъстващите на заседанието, което с оглед на традиционния кворум прави безпроблемно минаването на искането за отстраняване..." - в. "24 часа".
"Събрани са подписи от ГЕРБ и Обединени патриоти за оставката на зам.-председателя на Народното събрание Валери Жаблянов (...), заяви лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов... По думите му БСП и президента Радев се стремят да провокират скандали. "Те са едно цяло. Целта им е да вървим към нещо друго, а не към пълноценно членство в Европейския съюз. От тази гледна точка не искам да участвам в такъв махленски дебат. Недопустимо е президентът да казва, че за една среща на Ердоган европейски лидери у нас, че ние само ще носим шербет. Ние гледаме напред и искаме да реализираме четиригодишен мандат заедно с Обединени патриоти, посочи Цветанов." - в. "Стандарт".
"Заставаме зад Валери Жаблянов, не смятаме, че той трябва да си даде оставката като заместник-председател на НС, но ако това стане - няма да предлагаме друг кандидат за неговото място в парламента". Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова, цитирана от NOVA. ГЕРБ поиска оставката на Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание миналата седмица, припомня БГНЕС. Причината е, че той е авторът на фразата, поместена в официална позиция на БСП, според която "Народният съд" е "необходимо и неизбежно правосъдие". На 15 февруари на извънредно заседание на ИБ на БСП с ръководството на парламентарната група бе решено, че БСП не приема искането за оставка на Валери Жаблянов като заместник-председател на НС. Въпреки че гледната точка на Жаблянов беше премахната от официалната позиция на БСП, но предизвика вълна от възмущение. Съюзът на репресираните от комунистическия режим поиска публично извинение от заместник-председателя на НС." - в. "24 часа".
Всекидневниците проследяват и темата за АЕЦ "Белене", като цитират остра критична позиция на експремиера Иван Костов за доклада на БАН.
"Иван Костов разгроми доклада на БАН за АЕЦ "Белене"
В доклада на БАН липсва завършеност, оценка на риска, на сценариите и на техните комбинации, което създава основа за недопустими спекулации при изводите. Това коментира бившият премиер Иван Костов по повод на разработката на БАН за АЕЦ "Белене". Той участва в дискусия по темата в Народното събрание и представи анализ на ръководения от него Център за анализи и управление на риска.
В разработката на БАН аргументите за заключенията се извличат от бройките комбинации, а не от тяхната реалистичност и повечето сценарии са с ниска вероятност да се случат, обяви Костов. Той разкритикува и прогнозите на учените от академията като нереалистични и посочи конкретни показатели като броя на населението, увеличаването на полезната жилищната площ, ръста на брутния вътрешен продукт (завишен с между 4,2 и 4,4 процентни пункта спрямо очакванията на ЕК). От БАН не са отчели, че до 2040 г. вероятно ще има поне две икономически кризи, каза още бившият премиер.
Екипът на неговото анализаторско звено е категоричен, че не съществува нито вътрешно търсене, нито значим експортен потенциал, който да оправдае изграждането на нова ядрена мощност. Според Костов изводите от доклада на БАН просто трябва да се игнорират..." - в. "Сега".
"Центърът за анализи на Костов критикува остро доклада на БАН за "Белене" Център за анализи и управление на рискове (ЦАУР) към Нов български университет критикува остро доклада на Българската академия на науките (БАН) за изграждането на АЕЦ "Белене", предаде БТА. На дискусия в Народното събрание за осъществимостта бившият премиер прочете становище на центъра. Спорен него не съществува нито вътрешно търсене, нито значим експортен потенциал, който да оправдае изграждането на нова ядрена централа. От друга страна, цените на алтернативните източници на генерация, на микса и борсовите цени правят този проект нежизнеспособен дори при оптимистичните оценки от доклада на БАН, подчерта Костов. Бившият премиер каза още, че заключението на ЦАУР е, че не трябва да се вземат предвид изводите от доклада на академията на науките, защото в него липсвала завършеност, оценка на риска, на сценариите и техните комбинации, което създава основа за недопустими спекулации при изводите. "Аргументите за заключенията се извличат от бройките комбинации, а не от тяхната реалистичност", добави Иван Костов. Той допълни, че в становището на ЦАУР е посочено, че има много ниска вероятност да се осъществят голяма част от сценариите, посочени в доклада на БАН." - в. "Дневник".
Европредседателството остава сред най-отразяваните теми във вестниците.
"България получава висока оценка за нейното председателство на Съвета на ЕС, както и подкрепа за членството в Шенген и присъединяването към еврозоната". Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева за радио "Фокус" след интерпарламентарната конференция в Брюксел. "Председателството България е един уникален шанс за България. Засега се справяме много добре и впечатленията, които оставяме в колегите от другите парламенти, са много добри. Те казват, че толкова добро председателство на такова високо ниво отдавна не се е случвало. Това е благодарение на правителството, на парламентарното измерение и на колегите, които работят, за да представят България в най-добрата й светлина. - каза още Караянчева.
- Аз съм удовлетворена от разговорите с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни, защото той на 100% подкрепя страната ни за влизането й в Шенген. Това заяви и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Аз съм оптимист, както за влизането ни в Шенген така и за еврозоната". Караянчева определи като жест на изключително внимание участието на председателя на Европейския парламент Антонио Таяни във възпоменателната церемония по случай 145 години от обесването на Васил Левски и от думите му, че Апостолът на Свободата е герой не само на България, но и на Европа." - в. "Сега".
"Неформална среща на директорите по отбранителната политика на страните-членки на Европейския съюз се проведе на 19 и 20 февруари 2018 г. в Националния дворец на културата в София. Форумът е част от календара на българското европредседателство и се проведе с цел да подпомогне подготовката на Съвета "Външни работи/Отбрана", който ще се състои на 6 март т.г. в Брюксел. В срещата участваха над седемдесет делегати от всички страни-членки на ЕС, Европейската служба за външна дейност, Европейската агенция по отбрана и Европейската комисия. Домакин на събитието от българска страна беше директорът на дирекция "Отбранителна политика" в Министерството на отбраната Росица Димитрова, съобщиха от пресцентъра на Министерството. По време на трите работни сесии, председателствани от заместник-генералния секретар на Европейската служба за външна дейност Педро Серано, бяха обсъдени най-новите развития по актуални въпроси от политико-военното измерение на Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз. Сътрудничеството между ЕС и НАТО беше тема на първото заседание, в което се включи и представител на Алианса. Участниците във форума се обединиха около виждането, че след подписването на декларацията от Варшава е постигнат сериозен напредък във взаимодействието между двете организации. Динамизирането и задълбочаването на отношенията им на институционално и оперативно ниво трябва да продължи чрез изпълнението на вече набелязаните и договорени над седемдесет мерки, които дават възможност за съвместни или синхронизирани действия по въпроси от взаимен интерес. Втората работна сесия беше посветена на Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) в областта на отбраната и връзката му с останалите инициативи в изпълнение на Глобалната стратегия на Европейския съюз по външна политика и политика на сигурност. Главният изпълнителен директор на Европейската агенция по отбрана Хорхе Домек и директорът на Военния секретариат на ЕС генерал-майор Еса Пулкинен представиха анализите си на националните планове за изпълнение на общите обвързващи ангажименти по ПСС, които бяха представени от страните-членки на ЕС през декември 2017 г. Предвид предстоящите стъпки на преглед и актуализация на тези планове, те отправиха препоръки за следващите етапи на процеса с оглед включване на информация от страните-членки, която да позволи по-лесно сравняване, обобщаване и оценка на изпълнението на поетите ангажименти..." - в. "24 часа".
"Средно 57% от българите имат цялостна положителна представа за Европейския съюз и близо половината българи (47%) оценяват посоката на развитие на ЕС като правилна. Това сочат резултатите от последното допитване "Евробарометър", проведено по поръчка на Европейската комисия. Общо 57% от българите имат положителна представа за ЕС, което ги нарежда на едно от водещите места по този индикатор заедно с Ирландия (59%), Люксембург (57%) и Португалия (53%). Едва 14% от анкетираните в страната имат отрицателна представа за съюза, а една четвърт са с неутрална нагласа. Като цяло данните показват явна поколенческа граница в представите за ЕС у нас. Сред 82% от младите до 24 години тя е положителна, докато този дял е наполовина сред хората на възраст над 65 г. Данните показват, че колкото по-млади, политически по-заинтересовани, икономически по-стабилни и по-удовлетворени от живота си са респондентите, толкова по-сигурни са в оценката си за правилната посока, в която върви ЕС в момента. Въпреки противоречивите нагласи относно актуалното състояние на общността 57% от европейските граждани на страните членки са оптимисти относно бъдещето на ЕС. Водещи по увереност са гражданите на Ирландия, Люксембург и Малта. Оптимистично за бъдещето на ЕС мислят три пети от българите на възраст над 15 години. Този резултат е съпоставим с измерения в Естония и Белгия, близък до средноевропейския. Това, което отличава общественото мнение в България по този показател обаче, е значително по-високият дял спрямо средния за страните членки на гражданите, които заявяват твърда увереност в бъдещето на ЕС. Тук България се нарежда на първо място с 14% твърди оптимисти заедно с Ирландия..." - в. "Дневник".
Всекидневниците информират и за случая с директора на НЗОК Камен Плочев, чиято оставка беше поискана от управляващите.
"Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Камен Плочев заяви, че не очаква подкрепа нито отляво, нито отдясно за исканата му от здравния министър Кирил Ананиев оставка. Миналата седмица Ананиев поиска оставката на Плочев, след като той внесе писмо до Народното събрание с искане за актуализация на държавния бюджет заради натрупани дългове към здравни каси в други европейски страни за лечение на българи в чужбина. Плочев коментира казуса в предаването на БНТ "Още от деня". На въпрос откъде очаква подкрепа - отляво или отдясно, той заяви: "Нито отляво, нито отдясно. Очаквам подкрепа от екипа на НЗОК". Попитан защо е поставил пред парламента въпроса за актуализация на бюджета на здравната каса, той заяви, че "ме е избрало Народното събрание и мисля, че то ми е началникът". "Аз не знам, че го прескачам (министъра на здравеопазването Кирил Ананиев - бел.ред.). Аз мисля, че началник ми е парламентът", заяви Плочев. Той добави, че внесъл писмо "не да стартираме процедура по промяна в бюджета, а да седнем и да обсъдим как чрез бюджета можем да поправим този дефицит, който всяка година расте"... По думите му проблемът за задълженията на НЗОК към здравните каси в чужбина за пръв път е бил поставен през юни 2017 г.. "Надзорът на НЗОК през юни е взел решение да не се иска актуализация на бюджета. Аз не съм бил в касата тогава", обясни той." - в. "Дневник".
"Не искам актуализация на бюджета, а да се обсъди възможността за актуализация, имаме нужда от 2017 милиона лева, заяви управителят на НЗОК проф. Камен Плочев пред БНТ... Искам да се обсъди възможността или чрез бюджета, или чрез други механизми да започнем да плащаме парите, защото се притеснявам, че ще започнат да връщат масово българи, които са на лечение в чужбина..." - в. "Труд".
"Финансовият министър Владислав Горанов потвърди, че иска оставката на шефа на Националната здравно-осигурителна каза проф. Камен Плочев. Той обаче категорично отрече, че го е заплашвал и допълни, че изобщо не е говорил с шефа на касата. "Да излезе и публично да обяви кой го е заплашвал, че ако не си даде оставката, нямало да може да си намери работа", призова Горанов..." - в. "Стандарт".
"БСП застана зад шефа на Здравната каса проф. Камен Плочев заради това, че с писмото си до парламента той не е извършил нищо незаконно, а напротив - притеснен е за средствата за здраве на българските граждани. Това обяви соцлидерката Корнелия Нинова след заседание на ръководството. Тя уточни, че в пленарната зала социалистите ще гласуват срещу оставката му, ако тя влезе там. БСП също иска актуализация на държавния бюджет и на парите на НЗОК..." - в. "Стандарт".
"Има основание да се иска оставката на проф. Камен Плочев и не само заради писмото до Народното събрание. Това каза вицепремиерът Валери Симеонов пред журналисти в Народното събрание, предаде "Фокус". "Представени бяха обстоятелствата около този скандален документ, който влезе в Народното събрание, затова министър Кирил Ананиев беше така добър да дойде да запознае групата", каза Симеонов. Според него има "голяма мудност" в Здравната каса и нерешаване на проблемите в нея. "Може би в това направление е и това писмо, което въобще не му е мястото по този начин да бъде входирано и да се искат по този начин средства. Това показва непознаване на процедурите", допълни вицепремиерът. Симеонов заяви, че все още всичко е на фаза събиране на информация и обсъждане на законовите процедури. Във връзка със съвместното заседание на ПГ на ГЕРБ и "Обединени патриоти" и обявеното от Цветанов, че има пълен консенсус в коалицията вицепремиерът заяви, че един от проблемите на коалицията е, че няма политически съвет..." - в. "24 часа".
