Археологията може и да буди мисли за безстрашни изследователи и мъчително копаене, но в действителност учените използват високотехнологична лазерна техника на картографиране, която пренаписва учебниците с удивителна скорост.
Методът е известен накратко като Лидар, той включва насочване на радио импулси към земята от борда на самолет.
Времето и дължината на вълните на импулсите, отразени от повърхността, се комбинират с GPS и други данни, за създаването на прецизна, триизмерна карта на изследвания район. Техниката е особено полезна за райони покрити с гъста растителност.
По-рано този месец, учените обявиха, че са разкрили древен град на маите в гъстите джунгли на Гватемала. Сега, с помощта на Лидар, ни се разкрива пълният мащаб на древен град в западната част на Мексико, построен от най-големите съперници на ацтеките.
“Удивително е, че този огромен град е съществувал в сърцето на Мексико без никой да подозира”, казва Крис Фишер, археолог от Държавния университет в Колорадо.
Макар и по-слабо позната от ацтеките, цивилизацията на Пурепеча е била водеща в Централно Мексико в началото на 16-ти век, преди да пристигнат европейците и да донесат със себе си хаос, войни и заболявания. Селищата на Пурепеча включват имперския град Цинцунцан, разположен на брега на езерото Пацкуаро в Западно Мексико – област, в която живеят съвременните представители на Пурепеча.
С помощта на Лидар учените установили, че откритият наскоро град Ангамуко е над два пъти по-голям от Цинцунцан – макар че вероятно не е бил толкова гъсто населен. Той се простира на площ от 26 квадратни километра и е бил покрит с лава преди хиляди години.
“Това е огромна площ с множество хора и архитектурни основи. Изчисленията сочат, че става въпрос за 40 000 основи на сгради, броят им се равнява на тези от остров Манхатън”, казва Фишер.
Екипът установил, че Ангамуко има необичайно разположение. Пирамидите и откритите площади са концентрирани в 8 зони в покрайнините на града, вместо да бъдат разположени в един голям градски център. Според Фишер в периода между 1000 и 1350 година, в Ангамуко са живели над 100 000 души. Размерът му го превръща в най-големият познат ни до момента град в Западно Мексико от този период.
Открит за пръв път през 2007, Ангамуко бе проучен с помощта на традиционни техники “от земята”. Тогава бяха открити близо 1 500 архитектурни обекта на квадратен километър. Малко след това екипът осъзна, че за пълното картографиране на терена ще им е нужно поне десетилетие.
Затова през 2011, учените прибегнаха до техниката Лидар, която разкри удивителни характеристики с висока разделителна способност – от пирамиди и храмове до пътни системи, градини за отглеждане на храна и дори игрища.
Досега лидар е открил 7 000 архитектурни обекта, потвърдени от учените на място. Разкопките, които вече са в ход на няколко места, трябва да хвърлят повече светлина върху селището.
Най-ранните доказателства за наличие на древен град включват керамични фрагменти и останки от дарове за боговете, датирани от 900 година. Предполага се, че през този период градът е преживял две вълни на развитие до упадъка си малко преди пристигането на испанците.
Най-вероятно техниката Лидар ще доведе до нови открития. “Накъдето и да насочите лазера, той се натъква на нови находки, знаем толкова малко за археологическата вселена в Америките. Сега учебниците трябва да бъдат пренаписани, а след две години ще ни се наложи да ги пренапишем отново”, казва Фишер.
Ученият използвал Лидар и за да проучи отдалечения район Москития в Североизточен Хондурас, хвърляйки светлина върху така наречения Град на ягуара. Това селище разполага с тераси, канали за контрол на водните ресурси и близо 10 площада. Той се простира на площ от над 3 000 квадратни километра.
“Много места в двете Америки, които днес възприемаме като девствени тропически гори, всъщност са изоставени градини”, казва Фишер.
Източник: theguardian.com
