„И като целуна всички със свято целование, рече: "Благословен е Бог, който не ни предаде за плячка в зъбите на нашите невидими врагове, но разкъса техните примки и ни избави от тяхната гибел." И така почина в Господа, бидейки на 42 години, на четиринадесетия ден от месец февруари, индикт втори, в 6377 година от сътворението на света (869 г.).“

                                                     Из Пространното житие на Константин-Кирил от Климент Охридски

На днешният ден Православната църква почита Успението на Константин-Кирил Философ.

Син на знатните родители – Лъв и Мария, завършил Магнаурската школа, където учил с децата на други боляри и царе. Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.

Изпълнявал е редица политически и църковни мисии, една от които да създаде славянска писменост и да преведе Божието слово на славянски език в Моравия.

Това се оказва неудобно за германо-латинското духовенство и се налага Константин и брат му Методий да се защитават в Рим срещу триезичниците, които считали, че службите могат да се водят само на 3 езика – латински, гръцки и еврейски. На техните нападки Философа отговаря:

"Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска [да го даде]?“

В Рим Константин заболява тежко, подстригва се в монашество и приема името Кирил. След неговата смърт делото продължава брат му Методий.

По-късно животът на Константин-Кирил Философ е описан от Климент Охридски с помощта на Методий.

Днес двамата братя са обявени за закрилници на Европа.