„И като целуна всички със свято целование, рече: „Благословен е Бог, който не ни предаде за плячка в зъбите на нашите невидими врагове, но разкъса техните примки и ни избави от тяхната гибел. " И така почина в Господа, бидейки на 42 години, на четиринадесетия ден от месец февруари, индикт втори, в 6377 година от сътворението на света (869 г. ). “
Из Пространното житие на Константин – Кирил от Климент Охридски
На днешният ден Православната църква почита Успението на Константин – Кирил Философ.
Син на знатните родители – Лъв и Мария, завършил Магнаурската школа, където учил с децата на други боляри и царе. Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.
Изпълнявал е редица политически и църковни мисии, една от които да създаде славянска писменост и да преведе Божието слово на славянски език в Моравия.
Това се оказва неудобно за германо-латинското духовенство и се налага Константин и брат му Методий да се защитават в Рим срещу триезичниците, които считали, че службите могат да се водят само на 3 езика – латински, гръцки и еврейски. На техните нападки Философа отговаря:
„Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска [да го даде]?“
В Рим Константин заболява тежко, подстригва се в монашество и приема името Кирил. След неговата смърт делото продължава брат му Методий. По-късно животът на Константин – Кирил Философ е описан от Климент Охридски с помощта на Методий.
Днес двамата братя са обявени за закрилници на Европа.
Parvomai.NET