Българо-гръцки проект ще изследва възможността за възстановяването на характерните за северна Гърция и южна България сортове грозде. Разработката в пограничната зона е финансирана с близо 1 милион евро по Програмата за трансгранично сътрудничество. Партньорите в проекта са общо 8, като от Хасковска страна участва местната Търговската промишлена палата. От страна на община Кирково е местната администрация. В него са включени и експерти от Плевенския институт по лозарство и винарство, както и от факултета по енология от Аграрния институт в Атина. Участват и икономисти-от факултета по икономика, маркетинг и туризъм на Пловдивския университет, както и Агенции от Солун.

Проектът е свързан с лозаро-винарството, с възстановяването на стари сортове, подпомагане на винения туризъм и всичко в сферата на лозарството и винарството.

Целта е да се внедрят отново гроздовите сортове, характерни за пограничния регион. Да се изследват техните показатели, а на края да се преценят и възможностите за общ експорт от винарните от пограничната българо-гръцка зона към големите източни пазари.

„Крайно време е да се обединят усилията и да се окрупни суровината в трансграничния региона. А защо не в последствие да не се развият сегашните усилия в създаването на общ българо-гръцки бранд вино.“, посочи при откриването на срещата на партньорите по проекта предс. На ХТПП Янчо Янев. Стартът на общата работа беше даден в една от заседателните зали на Общинската администрация на Хасково.

За идеята си за обща марка вино, Янев посочи като пример, че така ще е по-лесно да се отговори на търсенето. Той посочи като пример, че съвсем наскоро е имало голяма заявка от Китай към производител на вина от Хасковска област. Възможностите на избата обаче стигнали само до там, че да задоволи заявката за новогодишни подаръци за състава на едно от министерствата.

Докторът по икономика Спирос Арсениос, представител на администрацията на Регион Източна Тракия, също е част от екипа на проекта. Според него идеята трансграничният региона на Северна Гърция и Южна България, да създадат една марка вино, чрез което с качество да отговарят и на количественото търсене на големите Източни пазари, ще трябва да се доразвие. За това обаче трябва и доста време. В този смисъл настоящият проект е една стъпка към тази по-голяма цел, посочи икономистът. „Самите цели на настоящия проекта не стигат чак до конкретни пазари. Проектите по трансгранично сътрудничеството не могат да направят всичко за едно нощ, но е е важно, че се сега правим първите крачки. Според мен, настоящият проект е доста амбициозен, защото имаме от едната страна учените, а от другата са експертите по маркетинг. Това означава, че едновременно ще трябва да действаме в две посоки. Първо трябва да видим кои са предимствата на старите сортове, в нашите региони, като мавруд, памид и какви са техните предимства пред западните. Дали ще има икономическа обосновка за маркетинг стратегии спрямо тях. Иначе традициите ги имаме-аз помня как дядо ми взимаше корени от българските си съседи, а той им даваше от своето лозе. Затова този проект е в някакъв смисъл връщане към традициите, но и поглед към бъдещето. Най-напред обаче експертите ще трябва да преценят дали тези сортове, характерни за региона, има сериозни предимства пред популярните западни и дали ще има възможност за експорт на насажденията.“

Срокът на проекта е година и половина. Тепърва агрономите, агрономите, които ще работят по него ще преценяват точно кои ще са гроздовите сортове, които ще бъдат наблюдавани. Със сигурност обаче това ще са традиционно гледани отсам границата и оттатък към гръцко стари добри сортове, като мерло и каберне.

Красимира Славова