Дебатът дали да съществува или не лятно и зимно часово време и днес не стигна до своята развръзка в Европарламента. Депутатите нищиха този въпрос, но така и до окончателно решение не се стигна. С 384 гласа „за“, срещу 153 „против“ и 12 „въздържал се“ те приеха Резолюция, в която призоваха Европейската комисия за задълбочена оценка на настоящата смяна между зимно и лятно часово време.

По темата обаче в много държави, включително и в България, отдавна вървят петиции и граждански инициативи. Някои от тях показват притеснение на хората относно последиците за здравето им вследствие от смяната на времето, което се случва два пъти годишно- през уикенда на последната седмица на март и октомври. Но за това няма категорични доказателства, се посочва в официалното съобщение на ЕП след сесията днес. Евродепутатите намират, че множество проучвания не са успели да достигнат до заключителен резултат, но и признават, че все пак има индикации и за негативни последици  от превъртането на стрелките два пъти годишно за човешкото здраве. Затова те призоваха Европейската комисията да направи задълбочена оценка на Директивата относно разпоредбите за лятното часово време и ако е нужно, да изготви предложение за ревизия.

Според настоящата Директива, която действа от  2011 г., датата и часът за началото и края на лятното часово време в целия ЕС са хармонизирани. Целта на това е да се спомогне за ефективното функциониране на вътрешния пазар.

Сред лобистите в Европейския парламент на това, че Директивата за лятното часово време трябва да бъде променена, е и българският евродепутат Момчил Неков : „За много европейци превключването на часовника напред-назад води до умора,  недоспиване и намалена трудоспособност. Мярката, въведена у нас през 1979 г., губи своята актуалност и основното си предимство - икономическата полза.”, казва той. Депутатът цитира пред колегите си, че според някои оценки, българинът пести годишно едва между 60 стотинки и левче от часовата промяна. Според сектор „Здравеопазване“ обаче, рисковете от катастрофи и здравословни последици са в пъти по-големи. В Европейския съюз ефектът от негативните тенденции се равнява на 131 милиарда евро. Статистиката в България сочи, че в дните след превъртането на стрелките повикванията към „Бърза помощ“ нарастват с 12%, а инфарктите - със 75 %. “Време е Европейската комисия в най-кратки срокове да промени директивата за лятното часово време.“, категоричен е Момчил Ненков.

Според шефа на дирекцията за управление на човешките ресурси  в едно от на-големите предприятия на територията на Хасковска област Стефан Димитров, смяната на времето по-скоро бърква, отколкото носи икономически ползи за бизнеса. „В повечето случаи смяна на часовото време, независимо дали вървим напред или назад с един час, създава първо дискомфорт у хората. А когато има дискомфорт у работещите в компанията, това неминуемо води до понижаване на качеството на труда.“, посочва Димитров. Иначе промяната не влияе кой знае колко на съоръженията и производствения процес, казва той. „ В големите предприятия процесите са автоматизирани дотолкова, че в реално време се получава информация и за часа. Всъщност производствената част страда до толкова, доколкото човешкият ресурс не е на ниво в тези моменти. А човешкият фактор винаги е най-важен, защото макар в днешно време повечето машини да могат да вземат и сами решения, все пак контролът върху това е в ръцете на човека.“ Според него при промяна на сегашното положение бизнесът ще бъде засегнат най-вече от страна на логистиката.“Ще се наложи промяна в цялата логистика-говорим за движение на кораби, на влакове, на камиони. Ако се стигне до промяна, новото синхронизиране ще си е сериозно предизвикателство, но смятам, че ще може да се преодолее за няколко дни", коментира още Стефан Димитров. 

Красимира Славова