Тийнейджърите са егоистични, безрасъдни и вечно недоволни, защото мозъкът им се развива по-бавно от тялото, твърдят американски учени, цитирани от в. "Дейли телеграф".
Неотдавна психолозите обвиняваха хормоните за неприятното държание на юношите. Екипът на Джей Гийд от Националния институт за психично здраве в Бетезда, Мериленд, проследил израстването на 400 деца, като сканирал мозъка им на всеки две години, докато растели. Учените открили редица структурни промени у тийнейджърите и у младежите, навършили 20 години.
През периода на юношеството невробиолозите забелязали вълни на т.н. "подкастряне на мозъка". През този период децата губели около 1% сиво вещество всяка година, докато навършат 20 години, и няколко години след това. При подкастрянето на мозъка се елиминирали неизползвани нервни връзки. Те се произвеждат в изобилие през периода на силното израстване в детството. Учените забелязали, че се губят главно по-основните зони в мозъка, които са свързани със сетивата и движенията. Тези зони съзряват най-напред. Следват ги областите, свързани с езика и пространствените умения, и накрая са зоните, свързани с по-висшите мозъчни функции. Сред зоните, които съзряват последни, е фронталният дял, който е свързан с контрола на импулсите, преценката и вземането на решения.
Този факт може би обяснява чудатите решения, които обикновено взима един тийнейджър, смятат учените. Тази зона управлява и преработва също емоционалната информация, изпратена от амигдалата. Амигдалата е центърът на интуитивните реакции от типа "борба или бягство" и може би обуславя избухливостта и нетърпеливостта на някои тийнейджъри.
Едновременно със загубата на сиво вещество в мозъка на тийнейджърите се увеличава бялото вещество. То е мастна тъкан, която подпомага провеждането на електрическите импулси и стабилизирането на нервните връзки. Според учените през този етап от живота мозъкът действа като сюнгер за нова информация. Отсъствието на контрол на импулсите обаче може да доведе до рисковано поведение като употреба на наркотици и алкохол, тютюнопушене и необезопасен секс.
Неотдавна психолозите обвиняваха хормоните за неприятното държание на юношите. Екипът на Джей Гийд от Националния институт за психично здраве в Бетезда, Мериленд, проследил израстването на 400 деца, като сканирал мозъка им на всеки две години, докато растели. Учените открили редица структурни промени у тийнейджърите и у младежите, навършили 20 години.
През периода на юношеството невробиолозите забелязали вълни на т.н. "подкастряне на мозъка". През този период децата губели около 1% сиво вещество всяка година, докато навършат 20 години, и няколко години след това. При подкастрянето на мозъка се елиминирали неизползвани нервни връзки. Те се произвеждат в изобилие през периода на силното израстване в детството. Учените забелязали, че се губят главно по-основните зони в мозъка, които са свързани със сетивата и движенията. Тези зони съзряват най-напред. Следват ги областите, свързани с езика и пространствените умения, и накрая са зоните, свързани с по-висшите мозъчни функции. Сред зоните, които съзряват последни, е фронталният дял, който е свързан с контрола на импулсите, преценката и вземането на решения.
Този факт може би обяснява чудатите решения, които обикновено взима един тийнейджър, смятат учените. Тази зона управлява и преработва също емоционалната информация, изпратена от амигдалата. Амигдалата е центърът на интуитивните реакции от типа "борба или бягство" и може би обуславя избухливостта и нетърпеливостта на някои тийнейджъри.
Едновременно със загубата на сиво вещество в мозъка на тийнейджърите се увеличава бялото вещество. То е мастна тъкан, която подпомага провеждането на електрическите импулси и стабилизирането на нервните връзки. Според учените през този етап от живота мозъкът действа като сюнгер за нова информация. Отсъствието на контрол на импулсите обаче може да доведе до рисковано поведение като употреба на наркотици и алкохол, тютюнопушене и необезопасен секс.
