Икономическата и финансова криза удари и инвестициите в мощности за производство на екоенергия - вятърни паркове, слънчеви панели, вецове и централи на биомаса. Това стана ясно на провеждащия се в София пети международен конгрес за Югоизточна Европа на тема "Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници", пише Монитор.
Според водещи експерти в областта само 1/3 от вятърните паркове, които се разработват в момента, ще стигнат до строителство. Вероятността за тях да се намери финансиране е 50 на 50.
Пред журналисти Кенет Лефковиц от консултантска фирма в сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) обясни, че на фона на проектите в недвижими имоти ВЕИ проектите се радват на по-голям интерес от страна на банките. Въпреки това и инвестициите в мощности за производство на екоенергия са дългосрочни и крият рискове.
На фона на глобалната тенденция инвестициите да се изтеглят не само от България, а и от целия регион на Централна и Източна Европа, се прогнозира намаляване на броя на проектите, свързани с ВЕИ.
Част от това бягство на капитала се дължи на панически реакции. "У дома той се чувства по-сигурен", коментира Кенет Лефковиц от "Ню Юръп Корпорит Адвайзъри България". Според него към момента за България са перспективни инвестициите във вятърни централи, както и мощностите на биомаса.
Мартин Майер от "Уникредит лизинг" - Австрия, коментира, че в момента страната ни се оценява като рискова зона за инвеститорите. Това автоматично се включва в цената на нашите кредити, обясни още Майер.
"Проучване показва, че у нас сега се разработват 3000 проекта за ветропаркове, като половината от тях ще срещнат трудности с финансирането", съобщи още Кенет Лефковиц.
"В крайна сметка до етапа на строителство ще стигнат 1000 от тях, сочат още проучванията. В същото време от НЕК обявяват цифри от порядъка на 8-10 хил. мегавата, заявени за свързване", каза още Лефковиц. Според него обаче това не е реалната цифра, тъй като тук се включват и проектите, дело на спекуланти, които не могат да си осигурят финансиране.
Въпреки това от консултантската компания нямат опасения, че кризата ще попречи на България да постигне поставените от ЕС цели, свързани с ВЕИ. Според тях след 2010 г. 11% от общата консумация на ток у нас трябва да се падат на ВЕИ централите, а след 2020 г. - 16%.
Според изпълнителния директор на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков инвестициите във ВЕИ у нас трябва да се насочат към изграждането на водни централи и на вятърни паркове. Цената на тока, произвеждан от тях е на много по-поносима цена в сравнение с тази от слънчевите панели.
Ерменков съобщи, че ако 6 на сто от еленергията у нас се произвеждат от соларни централи, то цената на тока в България ще скочи с 60%.
Според водещи експерти в областта само 1/3 от вятърните паркове, които се разработват в момента, ще стигнат до строителство. Вероятността за тях да се намери финансиране е 50 на 50.
Пред журналисти Кенет Лефковиц от консултантска фирма в сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) обясни, че на фона на проектите в недвижими имоти ВЕИ проектите се радват на по-голям интерес от страна на банките. Въпреки това и инвестициите в мощности за производство на екоенергия са дългосрочни и крият рискове.
На фона на глобалната тенденция инвестициите да се изтеглят не само от България, а и от целия регион на Централна и Източна Европа, се прогнозира намаляване на броя на проектите, свързани с ВЕИ.
Част от това бягство на капитала се дължи на панически реакции. "У дома той се чувства по-сигурен", коментира Кенет Лефковиц от "Ню Юръп Корпорит Адвайзъри България". Според него към момента за България са перспективни инвестициите във вятърни централи, както и мощностите на биомаса.
Мартин Майер от "Уникредит лизинг" - Австрия, коментира, че в момента страната ни се оценява като рискова зона за инвеститорите. Това автоматично се включва в цената на нашите кредити, обясни още Майер.
"Проучване показва, че у нас сега се разработват 3000 проекта за ветропаркове, като половината от тях ще срещнат трудности с финансирането", съобщи още Кенет Лефковиц.
"В крайна сметка до етапа на строителство ще стигнат 1000 от тях, сочат още проучванията. В същото време от НЕК обявяват цифри от порядъка на 8-10 хил. мегавата, заявени за свързване", каза още Лефковиц. Според него обаче това не е реалната цифра, тъй като тук се включват и проектите, дело на спекуланти, които не могат да си осигурят финансиране.
Въпреки това от консултантската компания нямат опасения, че кризата ще попречи на България да постигне поставените от ЕС цели, свързани с ВЕИ. Според тях след 2010 г. 11% от общата консумация на ток у нас трябва да се падат на ВЕИ централите, а след 2020 г. - 16%.
Според изпълнителния директор на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков инвестициите във ВЕИ у нас трябва да се насочат към изграждането на водни централи и на вятърни паркове. Цената на тока, произвеждан от тях е на много по-поносима цена в сравнение с тази от слънчевите панели.
Ерменков съобщи, че ако 6 на сто от еленергията у нас се произвеждат от соларни централи, то цената на тока в България ще скочи с 60%.
