Миналата седмица парламентът прие дълго обсъжданите промени в Закона за конфликт на интереси. Според Ясен Бояджиев това е поредното, но едва ли последно действие в една типично българска законодателна история.
Допреди няколко години малцина в България бяха чували за "конфликта на интереси". Що е шуробаджанащина обаче знаеха всички, а мнозина я и практикуваха. Включително по всички етажи на властта.
И продължиха да я практикуват още по-масово с европейските пари, даже когато покрай членството в Европейския съюз се появиха първите, ограничаващи „конфликта на интереси", правила.
Не е красиво, но нали не е незаконно
Това изглеждаше някак в духа на традициите и в реда на нещата, та и при най-очевидните случаи на шуробаджанащина хванатите страшно се възмущаваха.
Примерно, роднинска фирма на министър изпълнява поръчки на повереното му министерство за милиони и, когато това се разчуе, министърът заявява, че няма нищо общо и крайно учудено пита: "Какво искате, близките ми да не работят ли, докато аз съм на този пост?".
И донякъде беше прав, защото: „може да не е много красиво, но затова пък нали не е незаконно".
Миналата година обаче нещата тръгнаха на зле. Покрай милионите, дадени от директора „Батко" на фирмата на „Братко", и много други подобни случаи се намеси Брюксел, писа прекалено критични доклади, взе си обратно стотици милиони и спря почти напълно така желаните еврофондове.
Вдигна се голям шум и вече нямаше накъде.
Макар и след дълго увъртане накрая през ноември бе приет закон, който трябваше да сложи край на шуробаджанащината във властта.
Законът бе отнесен в Брюксел с фанфари, там го одобриха, та да има поне едно нещо, с което властта да се хвали и да доказва прословутата си „политическа воля за борба с корупцията".
Не минаха обаче и два месеца и „много добрият" закон за конфликта на интереси тъкмо беше влязъл в сила, когато неговите автори изведнъж откриха, че всъщност законът е лош и в тоя вид няма как да се прилага.
Това, разбира се, не се случва за първи път на българските законодатели, но този път случаят явно е по-специален, защото част от тях веднага взеха мерки и на първо време отложиха действието на закона. После, за да го подобрят измислиха поправки, които щяха да го направят
Закон лесен за прилагане, но и за заобикаляне
Поправките систематично ограничаваха обхвата на нормите в закона, като стесняваха всичко - кръгът на задължените по закона, на свързаните с тях лица, на забранените „конфликти" и на недопустимите „интереси" в „конфликта на интереси".
Нещо повече - поправките решаваха и страничен за този закон, но болезнен за управляващите проблем - да се върне на политическите лица, назначени в бордовете на държавни дружества, правото да получават заплата.
За авторите им поправките очевидно бяха толкова важни, че въпреки предупрежденията си ги гласуваха на първо четене. Щяха да го направят и на второ, ако отново не се беше намесил Брюксел.
Под ясната заплаха, че с такъв закон европейски фондове няма да има, ремонтът на закона бе отменен. Но не съвсем.
От формулярите на декларациите, например, отпадна информираното съгласие, че за неверни данни се носи наказателна отговорност.
Отпадна и опасността, ако си укрил „конфликт на интереси", да се налага да връщаш получените през това време заплати.
И най-важното...
Срокът за подаване на декларации по закона беше отново удължен, комисията за проверка на декларациите - разтурена. Кога ще има друга комисия не е ясно.
Тоест, сигурно е вече, че поне депутатите, чийто мандат изтича, законът „не ги лови".
В края на тази законодателна история може да се каже първо, че в резултат на „подобряването" Законът за конфликт на интереси не стана по-добър, но затова пък прилагането му се отложи за неопределено време.
В края на тази законодателна история може да се каже първо, че в резултат на „подобряването" Законът за конфликт на интереси не стана по-добър, но затова пък прилагането му се отложи за неопределено време.
И второ, че понеже да приемаш закон в свой частен интерес си е чист „конфликт на интереси", шуробаджанащината пак се оказа по-силна от всичко.
Допреди няколко години малцина в България бяха чували за "конфликта на интереси". Що е шуробаджанащина обаче знаеха всички, а мнозина я и практикуваха. Включително по всички етажи на властта.
И продължиха да я практикуват още по-масово с европейските пари, даже когато покрай членството в Европейския съюз се появиха първите, ограничаващи „конфликта на интереси", правила.
Не е красиво, но нали не е незаконно
Това изглеждаше някак в духа на традициите и в реда на нещата, та и при най-очевидните случаи на шуробаджанащина хванатите страшно се възмущаваха.
Примерно, роднинска фирма на министър изпълнява поръчки на повереното му министерство за милиони и, когато това се разчуе, министърът заявява, че няма нищо общо и крайно учудено пита: "Какво искате, близките ми да не работят ли, докато аз съм на този пост?".
И донякъде беше прав, защото: „може да не е много красиво, но затова пък нали не е незаконно".
Миналата година обаче нещата тръгнаха на зле. Покрай милионите, дадени от директора „Батко" на фирмата на „Братко", и много други подобни случаи се намеси Брюксел, писа прекалено критични доклади, взе си обратно стотици милиони и спря почти напълно така желаните еврофондове.
Вдигна се голям шум и вече нямаше накъде.
Макар и след дълго увъртане накрая през ноември бе приет закон, който трябваше да сложи край на шуробаджанащината във властта.
Законът бе отнесен в Брюксел с фанфари, там го одобриха, та да има поне едно нещо, с което властта да се хвали и да доказва прословутата си „политическа воля за борба с корупцията".
Не минаха обаче и два месеца и „много добрият" закон за конфликта на интереси тъкмо беше влязъл в сила, когато неговите автори изведнъж откриха, че всъщност законът е лош и в тоя вид няма как да се прилага.
Това, разбира се, не се случва за първи път на българските законодатели, но този път случаят явно е по-специален, защото част от тях веднага взеха мерки и на първо време отложиха действието на закона. После, за да го подобрят измислиха поправки, които щяха да го направят
Закон лесен за прилагане, но и за заобикаляне
Поправките систематично ограничаваха обхвата на нормите в закона, като стесняваха всичко - кръгът на задължените по закона, на свързаните с тях лица, на забранените „конфликти" и на недопустимите „интереси" в „конфликта на интереси".
Нещо повече - поправките решаваха и страничен за този закон, но болезнен за управляващите проблем - да се върне на политическите лица, назначени в бордовете на държавни дружества, правото да получават заплата.
За авторите им поправките очевидно бяха толкова важни, че въпреки предупрежденията си ги гласуваха на първо четене. Щяха да го направят и на второ, ако отново не се беше намесил Брюксел.
Под ясната заплаха, че с такъв закон европейски фондове няма да има, ремонтът на закона бе отменен. Но не съвсем.
От формулярите на декларациите, например, отпадна информираното съгласие, че за неверни данни се носи наказателна отговорност.
Отпадна и опасността, ако си укрил „конфликт на интереси", да се налага да връщаш получените през това време заплати.
И най-важното...
Срокът за подаване на декларации по закона беше отново удължен, комисията за проверка на декларациите - разтурена. Кога ще има друга комисия не е ясно.
Тоест, сигурно е вече, че поне депутатите, чийто мандат изтича, законът „не ги лови".
В края на тази законодателна история може да се каже първо, че в резултат на „подобряването" Законът за конфликт на интереси не стана по-добър, но затова пък прилагането му се отложи за неопределено време.
В края на тази законодателна история може да се каже първо, че в резултат на „подобряването" Законът за конфликт на интереси не стана по-добър, но затова пък прилагането му се отложи за неопределено време.
И второ, че понеже да приемаш закон в свой частен интерес си е чист „конфликт на интереси", шуробаджанащината пак се оказа по-силна от всичко.
