Най-новата книга на Стоян Чобанов „Жълтата стая“, наричана книга за невидимото, получила широк отзвук у нас и в чужбина, ще бъде представена днес, 26 януари, от 14 часа в зала № 5 на Бизнесинкубатора в Кърджали.

Организатори на събитието са Общинският съвет по наркотични вещества, Центърът за информираност на гражданите към  болницата и СИК “Ахридос” към Военния клуб.

Писателят Стоян Ангелов Чобанов е магистър по “Защита на културно-историческото наследство”, актьор, журналист. Роден е през 1959 г. в Ямбол. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти и на Съюза на артистите в България. Носител е на наградата на СБП през 2000 г. за дебютната си книга с разкази „Оцелели замъци“ (2000). Автор е и на книгите „Несретници без луна“ (2006); „Всички сме от тях“ (2007); „Лунни разкази“ (20110 ); „Симфония на застиналата мъка“ (2011). Работил е в Драматичен театър – Ямбол, ДКТ – Кърджали, театър „Диалог” – София, КТК „Пипилота”. Сега е актьор на свободна практика. Представя новата си книга и под формата на театралния пърформанс „Аз, лудият!“, като се превъплъщава в част от героите си.

Интервюто взе

Лили ПЕТРОВА

– Г-н Чобанов, нарекъл сте театралния си пърформанс по “Жълтата стая” “Аз лудият”. Къде и кои са днес тъй наречените “луди”?

– В древността те са се радвали на голямо внимание и грижа. Аристотел е смятал, че носят най-прекрасните души. За тях са се грижили духовни учители, знаело се е, че те битуват в няколко реалности, че са много по-свръхсетивни от другите хора, на после тази им дарба закърнява, заглушена от неразбирането им.

Особено пък в днешното време на повсеместни зависимости от властта на парите, те се оказват изолирани самотници, “зависими” само от своя духовен Аз, от своята вътрешна реалност, където намират спасение от тотално френетичния свят.

– Да, за жалост, днес властва низшето, инстинктивното…

– Така е, защото държавата, управниците нямат цялостна визия за духовното развитие, за повишаване съзнанието на хората. Кризата е повсеместна, защото светът е построен върху фундамента на алчността и консуматорството. Но пък, от друга страна, точно трудното време създава  повече възможности за израстване, защото само големите изпитания създават предпоставки да се скъса със старите, инертни модели на съзнание. Да се разбере, че истинският, невидим, духовен свят е този, който включва всичко – и нестандартното, и т. нар. отклонили се от психичните норми. Но поради неприемането и неразбирането на тяхната роля, не получават това, от което се нуждаят. А те, всъщност, дават разковничето на развитието, на промяната – не чрез осъждане, заклеймяване, а чрез приобщаване и надмогване да се трансформира енергията на злото в любов.

Затова именно сега, съвсем не случайно,  се затягат клещите на тъмнината, сътресенията, катаклизмите, наркоманиите, алкохолизма, тероризма, престъпността, войните, обсебванията. Само така, чрез изпитания, се преминава към по-горно еволюционно стъпало. Нищо не се случва хаотично и произволно, а с някакъв план, целящ единствено развитие. И всичкото това се случва под мъдрия контрол на Божествения свят, който допуска изпитанията с цел изправление чрез негативен опит. Точно затова и Данте е нарекъл царството на тъмнината в книгата си “Божествена комедия”, виждайки във всичко Божествения промисъл.

– Но именно неосъзнавайки това, днес хората влизат в много зависимости, било то наркотични, алкохолни, психични или други, сякаш за да избягат от времето, от себе си…

– Да, защото са подтиквани от дълбоко неудовлетворение, самота, нещастие,  търсят забрава, заслон, но получената утеха е временна и се нуждае от все по-големи дози илюзии, които все повече отдалечават човека от неговата истинска духовна същност, в която има всичко необходимо.Но до нея не може да се стигне с външни, материални, сетивни или лекарствени стимули. А само с вътрешни, духовни, с развиване на по-висши качества с помощта на семейството, училището, обществото. Качества като безкористност, смирение, моралност. За да се изпълни предназначението на човешкия живот.

– Наричат книгите ви провокации за ума и душата. А вие казвате, че колкото е повече лудост в една книга, толкова тя е по-хубава, дори определяте “Жълтата стая” като книга-пациент…

– Да, това важи и за творците, защото те се нуждаят от фина чувствителност и богат вътрешен свят. И колкото са по-неординерни, по-луди в хубавия смисъл на тази дума, толкова повече достигат до по-оригинални и алтернативни погледи и решения. За всяко творчество е необходима духовна лудост.

Много творци смятат, че няма граница между лудостта и творчеството, че “лудите” са  много повече човеци от нас. А лудостта, дошла от вторачването предимно в материалното и търсенето на щастието там, никога не постига задоволство, най-малко пък разбирането, че щастието е възможно само във връзката и в служението на духовното, в това да правим другите по-щастливи. Затова наричат святи тези прекрасни, служещи души, помагащи и прегръщащи всичко и всеки.

– Това е и призванието на твореца. Когато намери своето алтер-его, да насочи и другите към подобно търсене…

– Така той дава един поглед в невидимото, за скритото в нас, разсъблича душите, търсещи своята свобода. Сваля булото на илюзиите, самоизмамите. Троши доброволните и принудителните затвори. И по този начин лекува със слово, защото болките на душата, от която започват всички останали страдания и недъзи, не се лекуват с хапчета. Творецът разтълмява душите ни, живота ни. Казва ни, че ние не сме това, което ни се струва, нито пък, което другите смятат за нас. А сме една необятна вселена, която чака да бъде видяна в огледалото на нашия висш „Аз“.

Чрез различните истории, копнежи и надежди на своите персонажи творецът дава обобщен израз на душевните страдания на хората и така ги обединява чрез своята любов, състрадание и разбиране. Затова добрата литература има възможността да утешава, да дава надежда… Надежда, че споделената болка вече е излаз към нов хоризонт.Такава е и любовта в “Жълтата стая” между Автора и Елена – лекарство и оазис в пустинята на бездушието, в пустошта на болничната тишина, където коридорът спира в безкрайното никъде…

– Преминаването през „Жълтата стая“ разкрива доста истини за причините на нашите страдания, зависимости, неудовлетворения, а заедно с това дава и надежда за разцъфтяването на един друг цвят – белия, на всеобщото добро. Казва, че всичко, от което се нуждаем, е любов. Затова, не случайно, изпълнявате театралния си пърформанс по книгата на фона на едноименната песен на Бийтълс…

– Да, защото, този незалязващ вече повече от четири десетилетия хит, започващ с фрагмент от „Марсилезата“, съдържа проникновената убеденост, че само любовта може да създаде общността и единението между хората. И всъщност е най-лесното нещо за постигане, най-надеждното лекарство. Само трябва да се създадат условия за развитието на това божествено качество у нас – любовта, което не става толкова лесно, но пък си заслужава да се опита, защото всеки малък резултат е стъпка към осъществяване предназначението на нашия живот. А изкуството, в частност и литературата, правят това особено добре.

Въпросите зададе Лили Деликирева