Социалните мрежи, по съществото си, се основават на показността.

Благодарение на безбройните функции за редакция и филтрите, потребителите биват окуражавани да представят най-бляскавата версия на самите себе си.

Като се има предвид натискът, под който са поставени потребители, не е чудно, че социалните мрежи се свързват с влошено психично здраве. Проблемът обаче е по-дъблоко вкоренен, отколкото сме предполагали.

Едва ли е изненада, че Инстаграм бе определен за най-лошата за психичното здраве онлайн платформа за 2017. Тя непрекъснато представя на вниманието ви снимки от перфектните ваканции на други хора или изваяните им тела по бикини. Подобно нещо лесно би могло да наруши самоуважението ви, затова Инстаграм наскоро се сдоби с прозвището най-нарцистична платформа.

Връзката със социалните мрежи обаче се простира далеч отвъд несигурността – и се свежда до начнът, по който ги използваме.

Хората са много по-склонни да документират дива вечер с приятели в заведение, отколкото вечер, прекарана в сълзи, заради скорошна раздяла, на дивана у дома. Но какво всъщност ни спира, да публикуваме снимки на себе си на дивана?

Красотата и проклятието на социалните мрежи е, че ни дават възможност да поддържаме имидж на жизнерадостна персона, докато в личния си живот сме нещастни.

Ето тук нещата стават мрачни за хората, борещи се с психично заболяване. Лесно е да се поддадеш на изкушението да прикриеш вътрешната си нестабилност, защото социалните мрежи са измамни по същество. Трудно е да отгатнеш дали даден човек с профил в социалните мрежи е добре, нещастен или стресиран.

Това е проблем по няколко причини.

Това несъответствие между онлайн имиджа и реалния живот не само насърчава културата на отричане, но би могло да разубеди някого да потърси адекватна медицинска помощ за психичното си заболяване, прикривано с всяка усмихната емотиконка.

Освен това публикуването на всички онези забавни неща, които в момента не правите, с всички онези страхотни хора, с които в момента не сте, би могло да изостри чувството за самота и да ви навреди, ако вече страдате от тревожност и депресия.

Социалните мрежи имат способността да увеличават значително чувството на изолация в общество, в което всички други изглеждат фантастично и водят страхотен живот.

Това е място, в което по магичен начин можем да се почувстваме щастливи с едно единствено харесване, претендирайки, че сме щастливи както винаги.

Но защо продължаваме да го правим, след като знаем, че ни вреди? Защо идеята да се преструваме, има такава притегателна сила?

Всичко опира до това хората да ни приемат като щастливи и успешни, да изглеждаме малко по-добре от “другото момче или момиче.”

В крайна сметка създаваме крайно реалистична версия на истинския си живот.

Този тип поведение се корени в желанието ни да изглеждаме непробиваеми и успешни. То би могло да се тълкува като бягство от стреса на ежедневието – създаваме идеална онлайн версия на самите себе си.

Разбира се това чувство на удовлетворение е ефимерно.

В същото време когато бъдат използвани правилно, социалните мрежи биха могли да са от полза за хората, борещи се с психично заболяване.

Те могат да послужат като социални платформи за споделяне на преживяванията ни.

Учените препоръчват да поддържаме добър баланс между онлайн и офлайн живота си.

Ако се чувстваме уязвими или прекарваме твърде много време в социалните мрежи, е добра идея да си дадем почивка и да се фокусираме върху други занимания – четене на книга или физически упражнения.

Източник: independent.co.uk