„Комунизмът трябва да влезе в учебниците, категорично. Но за времената през последните 25 години е още рано да са история. Те са все още политика“, смята историкът и главен уредник в отдел "Нова история" на Регионалния исторически музей в Хасково д-р Красимира Узунова по повод съобщението на МОН за промяната в учебниците по история за 10-ти клас, в които след две години ще има уроци за комунистическите времена у нас.

Тя смята обаче, че е крайно недостатъчно на соц .миналото да бъде посветен само един урок, каквато е нагласата.“Разбрах, че за соц. времето, за управлението на Тодор Живков, ще се учи в един урок. Е как така в един урок! Това е едно време, което остава незаличими следи в нашата история и затова смятам, че трябва да се изучаване не само отгоре-отгоре. Гледах в новините дете, за което стана ясно, че вкъщи му се говори, че по времето на Тодор Живков е било много хубаво. В България животът е бил много хубав. Как в няколко реда това дете ще може да получи знания и да направи преценка, че всъщност по онова време е имало много несправедливост. Не можем да кажем, разбира се, и че всичко тогава е било лошо, но пък и голяма част от това, което се случваше, беше меко казано невероятно. Не трябваше да се случва! До скоро се говореше за преврат на 9-ти септември. На конференция в София, преди време, някои историци използваха думата “поврат“, говорейки за събитията от 9-ти септември 1944 година. Затова тоталитарният режим трябва да бъде по-обстойно изучаван. Но трябва да се намери точната мярка: какво да се каже, как да се каже, как да се напише, за да се разбере. Защото не е целта да се оплюе и да се отрече всичко, каквото се е случило през този период от почти половин век. В никакъв случай всичко не е лошо, имаше и добри неща. След войната България, оставена в Източния блок, може би, нямаше друг път на развитие. Затова трябва да бъдем прецизни как поднасяме фактите на децата си.“, казва историчката. Според нея последните 20-25 години все още не са история, тези времена са още политика и им е рано да влизат в учебниците. „За да станат история, трябва да минат поне 50 години от събитията, така казваме ние историците. За да има позицията от времето, в което да бъдат осмислени и анализирани.“

Д-р Узунова смята, че при написването на тези страници от историята на България за новите учебници авторите трябва да са добре подготвени да спазят баланса в информацията, която ще поднесат на младото поколение. Според нея по-голямата част от историческия материал не е поднесен по подходящ начин на децата, за да е увлекателен и разбираем за тях по принцип.

“Втрещява ме не само как са формулирани уроците и това не само по история, но и по математика и по литература! Учебниците са написани ужасно! Специално за историята, имам усещането, че тези хора, които пишат учебници, излизат от усета за нормално възприемане на историческите събития. Фразите са натруфени, фактите се губят в думите. Смятам, че написването на учебниците трябва да бъде поверено на наистина добри специалисти. Ние имаме много добри историци специалисти, които, когато са в телевизионните студия говорят много добре. Защо не пишат така и учебниците-на разбираем език. Защо не пишат уроците, като приказка, да разказват на младите хора на достъпен за тях език. Само така ще им бъде привлечено внимание, ще обърнат внимание изобщо на страниците ни историята. А това е важно да се знае, за да се разбере. Защото историята не е само учебен материал, тя е част от нашия живот, част от миналото ни. Не познаваме ли миналото, ще сбъркаме бъдещето. 

Красимира Славова