Над 20 общински болници в страната, сред които и тези в Асеновград, Първомай и Карлово, се включиха в днешния протест под мотото „Спрете да унищожавате общинското здравеопазване в България” (б.ред пълния текст на декларацията на СОББ можете да видите долу). Персоналите в тях спряха работа между 12:00 и 13:00 часа. Най-масово протестираха медиците в карловската болница, откъдето стартира и подписка за референдум за здравната система. Идеята за националното допитване е на пловдивската колегия на БЛС. 

Искането на Общинските болници е за целева субсидия от 30 млн. лева от дъжавния бюджет за оздравяване, както и да им бъдат изплатени надлимитните дейности за последните две и половина години. Те настояват и за увеличване на цените на клиничните пътеки, които покриват масовата патология. Междувременно от пресслужбата на МЗ съобщиха, че министерството ще отпусне 28.5 млн.лв. за дейности, извършвани от общинските болници през 2018 г. Броят на субсидираните лечебни заведения се очаква да надхвърли 100, което е над 83% от всички общински лечебни заведения на територията на страната. В прессъобщението от МЗ се казва още, че по време на преговорите за Национален рамков договор ще се преразгледат клиничните пътеки, по които работят общинските болници, като същевременно МЗ ще актуализира и медицинските стандарти. По този начин на общинските болници ще бъде дадена възможността да извършват дейността си в условията на финансова стабилност и предвидимост. Данните на МЗ сочат, че задълженията на общинските болници в страната са 100 млн. лв. към декември миналата година.

"СПРЕТЕ УНИЩОЖАВАНЕТО НА ОБЩИНСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ!"

На 11.12.2017 г., на заседание на Управителния съвет на Сдружение на общинските болници в България, по настояване на присъствалите повече от половината членове на сдружението, се взе решение за обявяване на национален протест. До това решение се стигна след като променяните с годините условия, създадоха обстановка при която лекарите повече не могат да изпълняват своите задължения. Изхождайки от непоправимите тежки последици, при закриването на коя да е общинска болница за обслужваното население, се прави вероятно последен опит от наша страна, за привличане на вниманието върху непрекъснато нарастващите проблеми в системата на здравеопазване. На 09.01.2017 г. решението за Национален протест бе потвърдено на заседание на УС на СОББ.

Как се стигна до това състояние на общинското здравеопазване?

Всичко започна около 2000-та година с приемането на законите, определящи структурата и функционирането на здравната система в Република България. До този момент бяха реформирани промишленост, банки, селско стопанство и т.н. Независимо, че като част от резултатите на проведените реформи можем да посочим жестоката икономическа криза и напускането на страната на приблизително 1 млн. човека, се подходи по сходен начин. Под лозунга за реформи и качество, държавните институции развиха значителна дейност. Народното събрание тогава създаде и прие трите основни закона, а след това публикува в повече от 200 броя на Държавен вестник, над 3000 промени в тях. До момента Министерският съвет и Министерство на здравеопазването непрекъснато приемат нормативни документи – постановления, наредби, стандарти и т.н., с които доразвиха законодателната дейност. Едва ли има човек в тази държава, който може да се оправи в тази джунгла от противоречиви, необезпечени и безсмислени изисквания. Според СОББ, във всичко това водещ е принципът: Реформите задоволяват потребностите на реформиращите, а се плащат от реформираните.

Господа Управляващи, с този протест ние Ви казваме: Спрете! Не знаете къде отивате! Продължавайки с нормотворчеството, увеличавате документния хаос в системата на здравеопазване!

Реформата, провежданата от Вас, превърна сътворения нормативен хаос в реален, в системата на здравеопазване. Какъв друг отговор да дадем на следните невероятни парадокси: 

• Нормално ли е, законът да определя за достъпна болница, където и да се намира на земното кълбо?

• Нормално ли е в Кюстендилска област да се хоспитализират 28 пъти по-малко пациенти, болни от диабет на 100 000 население в сравнение с Пловдивска област? Заболяването се среща със сравнима честота.

• Нормално ли е в 12 области на страната, за срок от 4 години, да не се хоспитализира нито един пациент с ревматологично заболяване?

• Нормално ли е да се виждат болничните легла, а да не се забелязват леглата за сестрински грижи, в старчески домове и др. – все едно не са свързани с медицинска помощ? Да, в България има 150 болнични легла в повече на 100 000 жители в сравнение със страните от Европейския съюз. И се иска да се съкрати този брой от леглата на общинските болници. Но в страните от Европейския съюз има на 100 000 жители в повече 1000 легла за сестрински грижи, а в България и дума не се споменава за разкриването в същия размер. Като че ли този проблем не се отнася за здравето и живота в който и да е момент на около 1% от населението на България, оставено на волята на съдбата. А в европейските страни за него се полага непрекъсната безплатна медицинска грижа.

• Нормално ли е на границата между 2006 и 2007 г., вследствие на нормативни промени, да се унищожат половината специалистите по вътрешни болести, една четвърт от хирурзите и т.н.

Господа Управляващи, с този протест ние Ви казваме: Спрете! Системата на здравеопазване става неуправляема! Продължавайки ще унищожите завинаги невъзстановими човешки и материални ресурси!

Населението на България за този период намаля с още 1 милион човека. Република България твърдо зае първо място в Европа и едно от първите в света по смъртност. Населението постепенно се концентрира в няколко града и икономически те се развиват, а останалата част на страната формира 3 от четирите най-бедни региона в Европейския съюз.

В тази обстановка, общинските болници работеха и извършваха около 1/5 от болничната дейност. Те оказват и до момента, достъпна медицинска помощ за повече от 150 общини и за около 2 млн. човека. Но така наречената реформа си взема своето. За последните 10 години около двадесет общински болници прекратиха своето съществуване. За стотици хиляди, живеещи в отдалечени селища, често пъти възрастни хора, преживяващи с нищожни средства, здравеопазването се превърна в мираж. В значителна част от останалите общински болници започнаха процеси на деструкция. В 2011г., като последици от нормативни промени, те загубиха изведнъж 25% от клиничните пътеки по които работеха до 2010 г. Постепенно се закриваха отделения. Постепенно, вследствие на безсмислено увеличаване на изискванията за функциониране на болниците, съчетано с ограничаване на финансирането и намаляване на населението, се стигна до сегашната безизходица. Незаплащането на част от извършената дейност, определена като надлимитна /като че ли има надлимитно оживели хора/, допълнително утежни финансовото състояние. Част от медицинските кадри напуснаха, а млади не постъпват. С настъпването на 2017 г. се повиши минималната работна заплата на 460 лв., а от 1.01.2018 г. вече е 510 лева. Цените на клиничните пътеки, чрез които се заплаща дейността на болниците, са определени 2007 г. ,при минимална работна заплата 180 лв. При тази ситуация повечето общински болници икономически трудно могат да съществуват.

Господа Управляващи, с този протест ние Ви казваме: Спрете! С Вашите действия застрашавате живота на стотици хиляди хора! Те са Ваши деца, жени и мъже, майки и бащи – хора като Вас!

Затова още през май 2017 г. УС на СОББ, базирайки се на изискванията на чл. 107 на Лисабонския договор, дефиниращ държавната помощ, предложи да се предостави целева субсидия в размер на 30 млн. лева, за запазването им.

Тези пари, според нас, ще бъдат най-ефективно използваните средства в българското здравеопазване, съхранявайки функциите на общинските болници:

1. Предотвратява се бързото закриване на единствените устойчиви медицински заведения със значителен капацитет, за оказване на достъпна медицинска помощ. Общинските болници обслужват отдалечени, по-слабо населени райони, с население, в състава на което възрастните хора, малцинствените групи, социално слабите, са силно представени. То не разполага със средства за купуване на медикаменти, за пътуване, а за живеещите в селата - и с време за получаване на качествена медицинска помощ.

2. Запазва се оказването на качествена спешна медицинска помощ извън областните градове. При закриване на общинските болници, изчезва възможността за извършване на клинично-лабораторни изследвания, образна диагностика и специализирана консултативна медицинска помощ. Голямата част от екипите на филиалите на ЦСМП, са от фелдшери. А със замяната им с парамедици и при липсата на болниците, вероятно и оказваната помощ ще се превърне в парамедицина.

3. Чрез запазване на общинските болници се компенсира до голяма степен съществуващата недостатъчност в първичната извънболнична медицинска помощ - незаетите практики на общопрактикуващи лекари, или такива с по няколко хиляди човека, са предимно в населени места, обслужвани от общинските болници. Населението, обслужвано от един общопрактикуващ лекар, живее често пъти в 5-6 села и на практика той не може да посещава всяко едно село дори веднъж седмично. Не е тайна, че положението с организацията и оказването на неотложна помощ в тези региони е трагично.

4. Компенсира се в малка степен най-големият структурен дефект на българското здравеопазване – почти пълната липса на легла за сестрински грижи, в райони където те напълно отсъстват, а поради демографски причини към момента и по европейски стандарти, те трябва да са сравними по брой с леглата за активно лечение.

5. Запазва се достъпна специализирана доболнична медицинска помощ - при закриване на общинските болници значително ще намалеят доходите на лекарите – специалисти и те ще напуснат населените места.

6. Запазват се от обезлюдяване населени места, отдалечени от големите градове и областни центрове. Със закриване на общинските болници, рязко се влошава социалната инфраструктура – изчезват, в част от случаите, най-големите работодатели.

В края на 2011г. се учреди Сдружение на общинските болници в България. От своето създаване, СОББ прави всичко възможно, за да се запазят общинските болници. За този, срок 4 пъти, със съдействието на НЗОК и БЛС, се стигаше до приемане на допълнителни указания, които съхраниха голяма част от общинските болници. Вследствие и на нашето участие, бяха отменени повече от 20 наредби и медицински стандарти, които съдът определи като незаконосъобразни.

Изготвен е и от години се предлага за обсъждане, цялостен подход за решаване на проблемите в системата на здравеопазване.

Господа Управляващи, с този протест ние Ви казваме: Спрете! Ние и Вие не сме противници - грижим се за живота и здравето на хората!

И накрая няколко думи към Вас, гражданите. Ние съществуваме заради времето в което Вие се разболеете.

Ние, лекарите и медицински специалисти, работещите в общинските болници и с помощта на останалите членове на колективите, можем единствено да се грижим за Вашето здраве като Ви преглеждаме и лекуваме.

Това правихме през цялото време на нашето съвместно съществуване, с професионализъм и искрена грижа към страданието на тези от Вас, с които се срещнахме.

Правихме го, независимо от непрекъснато появяващите се в последните десетина години стандарти, нива, лимити, пътеки, карти, книжки, отпечатъци и т.н. и т.н., непознати и нищо не значещи думи в медицината, и вероятно създадени за да няма медицина в здравеопазването.

Правехме го, въпреки нарастващият натиск и официално обявената позиция от страна на вземащите решения за системата на здравеопазване, нас да ни няма.

Правехме го с ясното съзнание, че ние съществуваме само с една единствена цел – Вие да сте живи и здрави. Там където не успявахме, се опитвахме да облекчим Вашите страдания.

Дали от тук насетне ще бъдем заедно зависи почти изцяло от Вас. Сега е време, в което системата на здравеопазване е тежко болна и все повече общински болници съществуват благодарение хуманността и търпимостта на доставчици и персонал. Това заболяване, можете да го лекувате само Вие и ние имаме отчайваща нужда от Вашата грижа. Ако успеете, ще бъдем заедно и за напред. В противен случай ще се превърнем в поредния спомен за времето, когато в нашите родни градове имаше нашите заводи, училища, болници… а и много повече хора.

Ако можете, кажете на управляващите:

Платете от нашите пари за данъци 30 милиона на общинските болници в малките градове – искаме те да се грижат за нашето здраве и живот! Те струват много повече от Вашите ДКЦ-та!

Платете от нашите пари за здравни осигуровки надлимитната дейност на болниците – тя е за нашето здраве и живот!

Спрете с хаотичните реформи! Вслушайте се в предложенията на общинските болници!

УС на СОББ