Министър-председателят Бойко Борисов заяви по време на визитата си в Турция, че страната ни иска да види нормализиране на диалога между Анкара и Брюксел. България ще се опита да допринесе в качеството си на ротационен председател на Съвета на ЕС "за постигане на "разбирателство, което разрешава, а не създава проблеми".

В този контекст някои политици и анализатори побързаха да кажат, че европредседателството започва с външнополитически гаф.

Въпросът е в това на кого се наема да посредничи Борисов

Турският президент Реджеп Ердоган и неговото управление са обект на много сериозни критики не само в авторитетни медии в ЕС, САЩ и т.н., но и от висши политици в тези страни. Ердоган е определян като диктатор, чийто трон е стабилизиран чрез жестоки репресии; описван е като човек, чиито властови амбиции са зле прикрити под маската на демократични промени в конституционната уредба. Възстановяването на православни храмове и синагоги, инициирано от Ердоган, е ясен жест – готови сме да бъдем толерантни към инакомислещите. Но дали тези жестове могат да бъдат приети за чиста монета? И, не на последно място, дали премиерът Борисов, ако е готов да лобира за легитимирането на режима на Ердоган в очите на Брюксел, не се превръща в адвокат на дявола?

Критиците на правителството, които оспорват българската политика към Турция, обикновено пропускат интересите на нашата страна от това отношенията между София и Анкара да бъдат добри и ползотворни. А такива интереси обективно съществуват.

На първо място, темата сигурност.

Бог е високо, Брюксел е далече, а Турция – близо

По данни от 2016 г. има поне 2.7 млн. бежанци на територията на южната ни съседка. Те са използвани от турския президент като пионка, като заложници, за да "убеждава" европейските политици, че трябва да бъдат благосклонни към неговите искания. Анкара получава значителни средства от Брюксел, като в замяна не отваря шлюзовете, за да пропусне бежанската вълна към Стария континент. За момента изглежда, че Ердоган по-скоро блъфира и едва ли би използвал това "биологично оръжие". Така или иначе обаче ние сме в непосредствена близост и не можем да се преструваме, че то не съществува.

Второ, съвсем лаконично, има значителни икономически интереси както на България в Турция, така и обратно. Над 1/5 от българския износ извън ЕС, на стойност 2.7 млрд. лв., е за Турция (данните са на НСИ за първите 8 месеца на 2017 г.).

Трето, България е мултиетническа страна. Турците са най-малко 9% от населението. Имаме етнически партии – инструменти, чрез които Анкара може пряко да въздейства върху политическата ни система. Много турци от български произход, които живеят в южната ни съседка, гласуват на изборите в нашата страна. В тази връзка можем да се запитаме на каква политическа сделка е продукт посредническата роля на Борисов. Не е тайна, че етническата формация ДОСТ на Лютви Местан, която възникна и се развиваше под егидата на Анкара, на практика изчезна от политическа сцена. Турският дипломат Сюлейман Гьокче, който поддържаше топли отношения с ръководството на ДОСТ и си позволяваше на моменти да се държи твърде провокативно, вече не е посланик тук. ДОСТ предизвика остро безпокойство в ДПС, защото беше опасен конкурент на партията на Ахмед Доган, но партията на Местан бе обект на особено внимание и от страна на българските власти. Вероятно Борисов е приел да бъде посредник на Анкара в Брюксел за сметка на замразяването на политическия проект на Местан ДОСТ.

Накратко, виждаме класическа реализация на римската максима do ut des – дай, за да получиш. Борисов вероятно е повлиян или най-малкото действа в съзвучие с интересите на ДПС. Визирам двойствената роля на етническата партия, която макар и привидно опозиционна, участва в управлението чрез министъра на икономиката Караниколов, за когото се смята, че е близък до депутата от ДПС Делян Пеевски, както и чрез други лостове. Повечето анализатори пропуснаха, че в новогодишната реч на почетния председател на ДПС Ахмед Доган стана дума за необходимостта от подобряването на отношенията с Република Турция: "Дори сме длъжни да продуцираме добросъседски отношения с Република Турция и да й помогнем в диалога й с ЕС. Разбира се, според нашите скромни възможности." Това е много важен знак, особено в контекста на доскоро напрегнатите отношения между етническата партия и Анкара.

Четвърто, като стана дума за Делян Пеевски, не можем да не споменем и аферата "Булгартабак". В края на 2017 г. това предприятие за пръв път беше назовано в прав текст в доклада на турската служба за борба с организираната престъпност и контрабандата. Става дума за контрабандата с български цигари, пласирани на турския пазар. Основният проблем на турските власти тук е не толкова, че се ощетява хазната поради неплатени мита и данъци, а че кюрдските бунтовници, които контролират контрабандните канали, получават солидни такси от контрабандистите, за да пропуснат стоките към трети страни. Така контрабандата с български цигари влива свежа кръв в заклетите врагове на режима на Ердоган. Не е ясно дали тази тема е била обсъждана в разговора на "четири очи" (плюс тези на Вежди Рашидов).

Преди месец в предаването "Денят с Веселин Дремджиев" основателят на ДПС Осман Октай (отстранен от движението през 2001 г. заради несъгласия с политиките на Ахмед Доган) заяви, че има информация за четири лица от най-близкото обкръжение на премиера Борисов, които имат интерес от контрабандата. Разбира се, информацията, изнесена от г-н Октай, трябва да бъде проверена. Но при всяко положение Анкара, изглежда, има сериозни основания да се съмнява в това доколко посредническата роля на българската държава е автентична.

Заключение, влизайки в ролята на комуникационен канал между Турция и ЕС, премиерът Борисов се замесва в опасна и рискована политическа игра. Тя трябва да бъде наблюдавана много внимателно.