Професор Матю Уокър от Калифорнийския университет в Бъркли сочи няколко причини, поради които дневният сън се отразява негативно на здравето, пише Business Insider.

Сомнологът подчертава, че дневният сън може да бъде полезен за мозъка и за организма като цяло, може да бъде и нож с две остриета. През деня човек "натрупва сънливост". Ученият отбелязва, че ако дрямката продължи повече от 40−50 минути, се увеличава вероятността впоследствие човек да не може да заспи и да страда от недоспиване през следващите нощи.

Освен това, дневният сън не помага при недоспиване, казва Уокър.

"Сънят не прилича на банка. Не може да натрупате дълг, надявайки се после да го погасите. Така при съня действа принципът всичко или нищо. Не може да си недоспивате в продължение на седмица и да се опитвате да си отспите през почивните дни", казва ученият.

Ако човек се лиши от осем часа сън през една нощ, и през следващите три нощи има възможност да се наспи, той ще спо по-дълго, но няма да може да си върне тези осем часа. Има разлика между недоспиването и глада. Приридата не е предвидила защитен механизъм срещу недостатъчния сън, какъвто е натрупването на резерв от мазнини, които да ни осигурят енергия в случай на глад. Все пак никое друго живо същество не се лишава съзнателно и безпричинно от сън, подчертава ученият.

Наскоро други учени публикуваха резултатите от свое изследване, според които спането през деня за повече от 40 минути повишава риска от метаболитен синдром. Той включва повишено кръвно налягане и холестерол, излишни мазнини около кръста и висока кръвна захар - всички те увеличават риска от сърдечни заболявания. Дневен сън, по-дълъг от 90 минути, е свързан с 50% по-голям шанс за метаболитен синдром. Същият ефект се наблюдава, когато хората съобщават, че са прекалено уморени. Д-р Ямада, диабетолог в университета в Токио и водещ автор на изследването, и колегите му определят, когато става дума за дрямка, магическото число е 40. Всеки сън през деня, по-дълъг от 40 минути увеличава драстично риска за метаболитен синдром.