Наричат ги „Дженевиз пенджери” /Генуезки прозорци/ или „Кован кая” /Пчелен камък/. Названията съществуват от векове. С тях местното население в Кърджалийско обозначава паметниците на уникалната мегалитна / от гръцкото мега – голям и литос – камък/ култура на древните траки населявали тези земи от XIII в.пр.Хр. до IV в. сл. Хр. Названията се отнасят за светилища на местните племена свързани с представата за безсмъртието на душата. В продължение на седемдесет века тукашните тракийски племена са изсичали своите свети места и гробни съоръжения в скалите. Вярвали са, че камъкът е символ на вечността. И тъй като са искали да овековечат своята религия са вплели в култа към камъка и култа към мъртвите. В скалите на Източните Родопи древните траки са оставили около 1500 скални ниши , 43 скални гробници и около 30 скални гроба датирани от XIII в. .пр.Хр. до IV в. сл. Хр. Те са в близост до тракийски светилища , изсечени в скалите като Перперикон, Патмос, Татул, Асарите до Женда, тракийското светилище пещера „Утробата”, Сеноклас, Ангел Войвода. Често тези мегалитни съоръжения оформят цели скални комплекси като при Женда. В околностите на с.Дъждовница има цяла Долина на мъртвите.
Живели преди хиляди години , древните траки са оставили мистичните си следи по всички земи, населявани от тях. Извисяващи се по върховете на непрестъпни чукари или скрити сред непреходими гори, до наши дни са достигнали руините на различни тракийски крепости, гробници и светилища.
Едно от тези светилища е Утробата – тясна пещера , изсечена в отвесните скали над родопското село Ненково.
Името на пещерата произлиза от естествените и прилики с детеродния орган. Височината на отвора и е 3 м, ширината му е 2,5 м, а дълбочината на изкуствено създадената галерия – около 22 м. Всеки ден по обед за няколко кратки минути слънчевите лъчи проникват във вътрешността, изпълнявайки символичния акт на оплождането. Скрепен е свещеният съюз между слънцето и Земята.
Опитите да се обяснят странните гробни съоръжения са породили и названията „Дженевиз пенджери” и „Кован кая”. В едното е вложено повече мистика и история, а в другото прагматизъм. Те се отнасят за скалните ниши, изсечени в отвесни скали по поречието на Арда и Върбица. Голяма част от тях са със сложна конструкция и са били предназначени за поставянето на глинени урни с костите на починалите тракийски благородници. Това се потвърждава и от ниши, със жлебове за затварящи плочи, както и от такива с вдълбани легла за дъната на урните. При траките езичници, един от основните погребални обряди е бил трупоизгарянето. Поклонници на слънцето, те вярвали, че само огънят може да обезсмърти техните знатни мъже. Традицията върви от мита за тракийския певец Орфей, чиито тлени останки били положени в урна, поставена върху колона. Всяка сутрин урната била огрявана от слънцето при неговия изгрев.
Митовете за Орфей пораждат орфизма-религиозно-мистично учение за безсмъртието на душата. Орфей не почитал бога на виното Дионис, свързан със земеделските култове подземно царство. Разгневен Дионис му изпратил менадите, които го разкъсали, като разпръснали частите от неговото тяло. Те били събрани и погребани от музите. Божествената планина, в която се е случило това, отразено от митологията събитие са Източните Родопи. Тук са съчетани както култът към Орфей, така и към Дионис. И до днес местните мюсюлмани – алиани, почитащи много от скалните светилища наричат планината Танръ даа (Божа планина), а мюсюлманите сунити са кръстили най-високия връх Алада – Аллах даг.
Скалите с ниши били обект на почит. Пред тях в специални скални жертвеници се преливали вино, мед, благовония за душите на умрелите. Правели се и жертвоприношения. Коленето на курбан е древна традиция, разпространено в Източното Средиземноморие. Големите скали с изсечени ниши и поставени в тях урни се намирали по протежение на пътищата, пресичащи планината. Идеята е била, не само местните, но и тези, които минавали през Източните Родопи да отдават почит на мъртвите. Едни от най-известните днес светилища са Орлови скали при Ардино и Кован кая при с.Женда.
Знатни тракийци били полагани също и в гробници и гробове. Те били следовници на Дионис. Гробните съоръжения, вкопани в скалите символизирали връзката с подземното царство-връзка, която личи и от почитането на пещерите, включително и на Утробата. Навсякъде, където се появявал Дионис, той учредявал свой култ, научавайки хората на винопроизводство. В Източните Родопи част от мегалитните паметници са изсечени в скалите винарни известни с названието шарап – таш /винарски камък/ . Не случайно археолозите търсят обвеяното в загадъчност древно прорицалище на Динис, не другаде, в Божата планина – Източните Родопи.
Георги Кулов
Тодор Карапетков
На други места по тракийските земи за разлика от отвесните са издълбавани хоризонтални скални ниши по повърхността на скални плата. Те не са трапецовидни, а кръгли или правоъгълни, но предназначението им е същото.
Основна част от религиозната церемония при траките още от най-стари времена е СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН, който е горял от начало до края ѝ. Други важни съставки на тези ритуали са виното и водата.
Нещо повече за свещения огън. На много места в тракийските светилища, които винаги са били на открито, се намират дупки, изсечени в скалите или издълбани в земята, наричани днес ШАРАПАНИ. Предназначението им е много просто - в тях се е палел свещеният огън, за да не бъде загасен от вятъра. На места, които са високо в скалите, някои от шарапаните са двойни, обикновено на различни нива и свързани с улей. Това се е правело с цел водата, с която задължително се е загасявал свещеният огън по тези безводни места, да се съхрани в по-ниските шарапани за следващи ритуали. Загасяването на огъня с вода първоначално също се е правело с чисто практична цел - просто да не се допускат пожари след ритуалите в откритите местности, където те винаги са се провеждали. Впоследствие използването на вода е станало задължителна и специална част от церемониите, така както използването и на виното.
Траките никога не са извършвали кремиране, това е било недопустимо за техните вярвания.