Възрастно семейство бавно гасне в тиха мизерия в дома си близо до зала “Дружба” в Хасково.
Богдана е на 78, Максим на 79 години. Двамата са работили цял живот – тя като технически секретар в някогашния Булгарплод, той като бригадир в АПК. За дългите години труд държава им се отплаща с пенсии от 360 лева за Максим, а за Богдана – 163 лв., отскоро 200 лв.
Възрастното семейство успява някак да поддържа първия етаж на старата къща, където живее от десетилетия. Но доскоро. Преди две години мъжът се разболява, в рамките на година получава четири инфаркта. По-късно – пареза на крака. След като няколко пъти пада в дома си и веднъж на улицата, не се решава да напусне леглото.
Богдана също има проблеми – луксация на единия крак, а отскоро се обажда и другия. Диагностицирали й и порок на сърцето. Той има ТЕЛК-ово решение за 54% инвалидност, тя – за 72 процента.
“Когато Максим се разболя, се оказахме в безизходица и теглихме 2000 лева кредит за лекарствата. От банката обаче бяха наложили много къс срок и изнемогвахме. Затова изтеглихме от друга банка и върнахме заема на първата. Сега плащаме по 135 лева месечно.
Малко по-късно обаче пак закъсахме и се видях принудена да тегля бърз кредит. 500 лв. Плащаме по 50 лева на месец, остават още две вноски. Но изнемогваме. Отопляваме се на ток, нямаме печка на дърва, няма къде да ги държим, а и сили да ги пренасяме. Зимата още не е дошла, а първата сметка за ток е 118 лв. Зимата обикновено е около 200 лв.”, разказва Богдана.
Простата сметка показва, че от общия им приход от 560 лева 200 отиват за ток, 200 за заеми. Трябва да живеят с по-малко от 100 лева на месец, като от тях отделят и за лекарства. А те са безбожно скъпи за тяхната песнионерска кесия.
“Изписват ми лекарства за сърцето, но аз хвърлям рецептата, защото нямам пари да ги купя. И за Максим бяха изписали едно скъпо лекарство, но успяхме да го купуваме само три месеца. После спряхме, макар че през това време имаше видимо подобрение”, продължава тъжния си разказ Богдана.
Старците кандидатствали за помощ за отопление пред Социалната служба в Хасково. Получили отказ. Чиновниците сметнали, че средният месечен доход на двамата е цели 415 лева и 8 стотинки, а прагът бил 294.42 лв.
Единствената помощ, която получават старците, е от дъщеря им. “Тя е разведена, но живее при свекървата. Идва да ни наглежда, тя ни пазарува, аз повече от 5 години не съм стъпвала в магазин. Пита ме какво да купи от магазина. Как да й кажа какво, като не знам какво продават. Дъщерята не може да ни помогне с пари, самата тя е на половин щат и получава половин заплата. Но по-добре половин заплата, отколкото нищо”, продължава тихата изповед на Богдана.
“Никога няма да забравя как миналата година дъщеря ми продаде брачната си халка, за да платим тока. Няма да го забравя до края на живота си”, тук възрастната жена не успява да сдържи сълзите си. И допълва, че почти всичко ценно в доми им вече е продадено, за да оцеляват. “Накити, пръстени, монети, останали още от майка ми, сребърни прибори, всичко отиде. Остана ми един пръстен, скъп спомен ми е, но тази зима сигурно ще отиде и той”, добавя възрастната жена.
В потвърждение на максимата, че злото никога не идва само, наскоро ги сполетяла нова беда. Съседите от горния етаж направили ремонт на покрива и поискали да платят тяхната част от сумата.
“1500 лева! Откъде да имаме толкова пари? В крайна сметка се разбрахме, понеже къщата има общ водомер, ние да плащаме всичката вода, докато изплатим сумата. По-малко от 17 кубика не пада, плащам по 50-60 лева на месец”, продължава разказа си Богдана.
Възрастната жена не е съгласна нейната изповед да се публикува, макар че сама повика екипа ни. “Исках просто да изплача мъката си, да ми олекне. Не искам хората да разбират, срам ме е”, изповядва жената.
78-годишната жена се срамува, че хората ще разберат за мизерията, в която е принудена да живее.
Макар че не тя трябва да се срамува. Трябва да се срамуват тези, които с алчността си доведоха нещата дотам, че майките и бащите ни да прекарат последните си дни в мизерия и мъки, след като са работили съвестно цял живот.
След продължителни уговорки възрастната жена се съгласи, макар и със свито сърце, нейната история да бъде публикувана. Публикуваме и номера на сметката, в която държавата превежда пенсията й, с апел към добрите хора на Хасково. Нека дарим малко светлина и топлина в залеза на живота на Богдана и Максим.
Тодор Кръшков
няма такава държава
мастикаджия
опааа
Незапознат
винaги е най ясно изразителен и стряскащ там където са най уязвимите прослойки.Това че много хора проявяват желание за хуманност нищо няма да промени.Най много да им се даде макар и за миг илюзорна надежда за някакво по добро бъдеще на изтиканите от живота по една или друга причина.Но какво пък едва ли има нещо лошо в това все повече да има като писателят Джани Родари-продавачат на надежда.
НАДЕЖДА
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал … познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.
„Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!“
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
Многопрофилен санитар
Хасково
Кенанския Мамун
...
.. Интересното е че баш фашистите не са нападнали Съветската Армия като е влизала в България :))
След хиляди години, само за едно поколение, моето
демагогия и лъжи
Иначе за празни обещания и приказки са велики.
хайде помисли малко
Канибал
Компакт
статистик
Янков
Да не говорим за ТЕЛК-Хасково. Там е страшно. Здрави ,прави и доволни мургави българи, предимно от квартал Република, си тръгват с 75-80% , минимум. А белите българи, без значение, от какво са болни , едвам достигат 60%. Само за справка - жена на 77год. , след тежък инсулт, с пареза на лява страна , получи 56%.
Епилог
Реформатор- лаладжия
@
Развратен
bydlo
Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя,
по кръчми, по хижи - ума ми размътя.
Отбивам се в селското бедно жилище:
картина плачевна душа ми покъртя!
"Елате ни вижте"
Под - гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,
тъмничен въздух; в полумрак потопени
човеци и дрипи... На също гноише
лежи скот и стопан, духовно сближени.
"Елате ни вижте"
Зла бедност! Неволя! Души затъпели,
набърчени булки, деца застарели;
Къс ръжено тесто в пушливо огнище
загрява се там за гърла изгладнели.
"Елате ни вижте"
Тегло, запустенье!... Дълбока неволя
живота от радост, от всичко оголя!
Тор мръсен смърди сред трънливо дворище.
И болести, смърт тук боравят на воля...
"Елате ни вижте"
И вечно труд тежък и пот непрестанни -
и пак оскудия и дни окаянни.
Зло входа за смях и за песни заприщи!
Тук бедност вековна е гост постоянни.
"Елате ни вижте"
И чупи се воля и дух под хомота
на нужди, в дълбока нощ гасне живота:
ни луч от съзнанье под покрива нищи!
Човекът словесни паднал е до скота.
"Елате ни вижте"
"Елате ни вижте!" - той моли и стене, -
вий, мъдри велможи, от нази гоени...
На миг напуснете там вашто тържище
на шум и на фрази, богато платени -
"Елате ни вижте"
Вий, дето в покой и в палати стоите,
към нас приближете - вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище
и може би вам ще настръхнат космите!
"Елате ни вижте"
Тогаз за народа се бихте смислили
и срам, угризение бихте сетили.
И вашето сърце със болка заби ще.
О, доста на думи сте нази любили -
"Елате ни вижте!"
"Скитнишки песни" Иван Вазов
една дъщеря
Хасковлия
До Кръшков
Благодаря!
опааа
Емилия
тони