Учителка по математика откри интелигентно решение, за да спре агресията в училище. Методът й е толкова елементарен и ефикасен, че всеки може да го приложи на практика.
Всеки петък учителката кани учениците си да напишат 4 имена на листче - имената на четирима свои съученици, с които биха искали да седят на чина следващата седмица. Освен това трябва да посочат името на ученик, който им е бил добър приятел през изминалата седмица. Учениците предават листчето си на учителя анонимно и без друг да види написаното. Когато учебният ден приключи, учителката - Кати Пит, събира всички листчета и ги поставя на катедрата пред себе си. Тя ги изучава внимателно и търси модели.
Кой не е избран от никого?
Кой не знае кого да избере?
Кой е имал много приятели миналата седмица, а тази - нито един?
Защото истинската цел на тези бележки не е да размести местата за сядане на децата или да открие кой е “най-добрият съученик на седмицата”. Вместо това целта й е да открие самотните деца и децата, на които им е трудно да осъществят контакт с другите.
Чрез това упражнение Кати разбира кои деца са изолирани и веднага може да направи разлика между това кой е обект на агресия и кой е агресорът. Така забелязва и самотните деца. Истината излиза наяве чрез тези малки листчета хартия. Веднага става ясно кое дете не чувства, че принадлежи, на кое му липсва внимание, кое не е обичано и прието.
Кати вярва, че цялата външна агресия започва като вътрешна самота. Тя търси ранните признаци и модели в живота на децата, за да може да помогне на тези, които се нуждаят навреме. Преди да прибегнат до насилие и престъпления - срещу други ученици или срещу себе си. Преди да се стигне до “Кълъмбайн” и “Санди Хук”.
Докато седи в празната класна стая с листчетата пред себе си, тази учителка спасява животи. Прави всичко нужно децата, които се нуждаят от помощ, да я получат. Нейната простичка, но много умна идея може да ни послужи за вдъхновение.
Тази година Кати ще се пенсионира - след години, в които промени живота на безброй деца.
Масовото убийство в Kълъмбайн става във вторник, 20 април, 1999 година в гимназия Кълъмбайн, окръг Джеферсън, Колорадо, САЩ. Учениците Ерик Харис и Дилън Клиболд убиват 12 ученици и учител, раняват 21 души, след което се самоубиват. Използвано е автоматично оръжие.
Обути с военни обувки и в черно, сутринта двамата залагат 2 бомби в столовата на училището, където около 11:17 ч. сутринта се предполага, че има най-много хора. В плановете на двамата се предвижда да дочакат взрива отвън в колата и след това да стрелят по всеки, който се опитва да избяга извън сградата. Техните очаквания са да убият поне 500 души. По щастлива случайност бомбите не се взривяват и разочарованите и разярени Харис и Клиболд влизат в зданието и започват да стрелят по всичко, което се движи. Жертвите са 13, от които 12 деца и един учител. Ранени са 21 души. Убийците се самоубиват. (Източник - Уикипедия)
На 14.12. 2012 г. млад мъж застреля 27 души в начално училище в малкото градче Нютаун в американския щат Кънектикът. 20 от убитите бяха деца. Сред жертвите са директорът и психологът на училището.
Нападателят - 20-годишният Адам Ланза, е застрелял баща си в семейния дом, а след това е отишъл в училището и е убил своята майка, която преподава там. Убити са и много от учениците на майката.
Ланза, който носел бронежилетка, също е убит.
В началното училище "Санди Хук" в Нютаун учат деца между 5 и 10 г.
Стрелбата е започнала в 9.40 ч местно време.
В момента на нападението в училището е имало над 600 ученици.
Всички училища и детски градини в градчето са затворени след инцидента. (Източник - Оффнюз)
